Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Във всеки случай тълпата ми се струваше съставена предимно от роднини и делови партньори на покойния. Никой не приличаше на хората от снимката, никой не изглеждаше като фея в лош костюм на смъртен и ако инстинктите ми не ми изневеряваха, никой не се криеше зад воал или илюзия. Едно на нула за лошите срещу героя.
Измъкнах се от залата и веднага чух нечий шепот по-нататък в коридора. Това веднага привлече вниманието ми. Положих усилия да стъпвам безшумно и се приближих, вкарвайки в действие слушането.
– Не знам – изсъска мъжки глас. – Търсих я през целия ден. Никога не е отсъствала толкова дълго.
– Точно и аз това казвам – промърмори женски глас. – Никога не е отсъствала толкова дълго. Знаеш, че не може да се грижи за себе си.
– Господи – намеси се трети глас, тенор на млад човек. – Той го направи. Този път наистина го направи.
– Още не сме сигурни в това – отвърна първият мъж. – Може би тя най-накрая е използвала главата си и се е измъкнала от града.
– Не, Ейс. – Женският глас звучеше уморено. – Тя не би си тръгнала просто така. Не и по собствена воля. Трябва да направим нещо.
– Какво можем да направим? – попита вторият мъж.
– Нещо – отговори жената. – Каквото и да е.
– Е, това е доста конкретно – каза сухо и напрегнато първият мъж, явно Ейс. – Каквото и да смяташ да направиш, е добре да побързаш. Магьосникът е тук.
Усетих мускулите на врата ми напрегнато да се стягат. За кратко в стаята по-нататък в коридора настана тишина.
– Тук? – повтори панически вторият мъж. – Сега? Защо не ни каза?
– Току-що го направих, тъпако – рече Ейс.
– Какво да правим? – попита вторият мъж. – Какво да правим, какво да правим?
– Млъквай! – отсече женският глас. – Млъквай, Фикс!
– Маб го държи в ръцете си – каза Ейс. – Знаеш това. Тя дойде днес от Страната на феите.
– Няма начин – възрази вторият глас, вероятно Фикс. – За него се предполага, че е свестен, нали така?
– Зависи от кого си чул това – рече Ейс. – Хората, които му се изпречват на пътя, имат навика да умират.
– Господи – изрече Фикс задъхано. – Господи, господи, господи!
– Вижте – каза жената, – ако той е тук, ние не трябва да сме тук. Не и докато не узнаем какво означава това. – Някаква мебел, вероятно дървен стол, изскърца. – Хайде.
Промъкнах се обратно към началото на коридора и се скрих зад ъгъла, и тогава откъм малката странична стаичка се разнесоха стъпки. Те не поеха към мен. Вместо това се отдалечиха нататък по коридора, в посока, обратна на фоайето. Вероятно към задния вход. Задъвках устни, преценявайки възможностите. Трима доста чувствителни типове – може би смъртни, може би не – се насочваха по тъмния коридор към задния вход, който несъмнено водеше към не по-малко тъмна уличка. Звучеше като рецепта за нови неприятности.
Но не можех и да измисля никакъв друг вариант. Броих до пет и последвах стъпките.
Видях само неясна сянка в далечния край на коридора. Когато минавах край стаичката, от която бяха излезли, надзърнах вътре – оказа се малка чакалня с няколко тапицирани кресла. Поколебах се за миг на ъгъла и чух тихото изщракване от отварянето на метална врата, а после и от затварянето й. Когато завих, видях врата с избледнял надпис ИЗХОД.
Приближих се до нея и я отворих възможно най-тихо, после подадох глава в уличката и се огледах.
Те стояха на по-малко от пет фута разстояние – трима от младите хора от снимката на Руел. Дребният, слаб мъж с бяло-русата коса и тъмния тен беше с лице към мен. Носеше кафяв костюм, сякаш взет под наем, и защипваща се найлонова вратовръзка. Очите му се опулиха почти комично, а устата му се отвори смаяно. Той възкликна и това беше достатъчно, за да разпозная в него Фикс.
До него беше другият млад мъж, Ейс – той беше онзи с тъмната къдрава коса и козята брадичка. Носеше сиво спортно сако, бяла риза и тъмни панталони. Когато се обърна да ме погледне, видях, че е със същите слънчеви очила. Ръката му веднага посегна към джоба на сакото.
Третият се оказа мускулестата грозновата млада жена с мътнозелените коси и тежките вежди. Носеше дънки, които бяха достатъчно тесни, за да подчертават мускулите на бедрата й, и светлокафява блуза. Тя изобщо не се поколеба. Дори не се огледа. Просто се обърна и ръбът на дланта й се вряза като лопата в бузата ми. В последния момент успях леко да се отдръпна, но въпреки това ударът ме засегна достатъчно, за да ме изхвърли през вратата и да ме просне върху уличката. Пред очите ми изскочиха звезди и анимационни птичета и аз се изтърколих по-надалече от нея, преди да ме удари отново.