Летният рицар
- Автор: Батчер Джим
- Серия: The Dresden Files #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504435
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Летният рицар». Краткое содержание книги:
И точно когато изглежда, че нещата няма как да станат по-зле, на сцената се появява Зимната кралица на феите. Тя му прави предложение, което Хари няма как да откаже, ако иска да се освободи от контрола на своята фея кръстница и – с малко повече късмет – да сложи край на гадната поредица от лошо стечение на обстоятелствата. Единственото, което трябва да направи, е да открие кой е убил дясната ръка на Лятната кралица – Летния рицар, и да изчисти името на Зимната кралица.
Задачата изглежда доста проста, докато Хари Дрезден не разбира, че съдбата на целия свят зависи от разрешаването на този случай.
Главорезът ме изгледа свирепо изпод навеса на огромните му вежди.
– Цветя? – попита той около минута по-късно.
– Да, приятел – потвърдих аз. – Цветя. – Влязох в стаята и тикнах бележника с фактурите под носа му, и лениво съжалих, че не съм си купил някаква дъвка. – Подпиши се тук, долу.
Той ми хвърли още един навъсен поглед, но взе бележника.
– Руел го няма.
– А мен какво ме интересува. – Подадох му химикалка с другата си ръка. – Ти само се подпиши и изчезвам.
Този път той изгледа свирепо първо химикалката, после мен. След това остави торбата си на масичката за кафе.
– Е, добре.
– Страхотно.
Пристъпих покрай него и оставих кутията на масичката. Той стисна химикалката в юмрука си и се наведе над бележника. През това време аз бръкнах в чантата, напипах първата ми попаднала хартийка, малко по-голяма от карта за игра, и я стиснах в юмрука си. Успях да прибера ръката си, преди той да приключи с подписа, да изръмжи и да се обърне, подавайки ми бележника.
– А сега се разкарай – нареди той.
– Можеш да си сигурен, че ще го направя – уверих го аз. – Благодаря.
Обърнах се и понечих да си тръгна, но ръката му се стрелна към мен и пръстите му стиснаха китката ми като стоманени окови. Погледнах назад. Главорезът беше присвил очи, а ноздрите му бяха разширени.
– Не надушвам цветя – изръмжа той.
Стомахът ми се сви, но направих последен опит да блъфирам.
– Какви ги говорите, господин ъъъ... – Погледнах надолу към бележника. – ...Грум?
Господин Грум?
Той се наведе към мен и отново наду ноздрите си, този път шумно поемайки си въздух.
– Надушвам магия. Надушвам магьосник.
Усмивката започна да се изтрива от лицето ми.
– Ъъъ…
Грум ме хвана с ръката за гърлото и ме повдигна от земята с нечовешка сила. Полезрението ми се стесни до замъглен тунел и бележникът изпадна от пръстите ми. Направих безполезен опит да се съпротивлявам. Очите му отново се стесниха и той бавно изви устни, показвайки зъбите си.
– Не трябваше да се забъркваш в неща, които не ти влизат в работата. Който и да си ти. – Пръстите му започнаха да притискат гърлото ми и мисля, че чух как нещо изпуква. Надявах се, че са ставите му, а не моята трахея. – Който и да си бил.
Беше твърде късно да използвам защитната си гривна, а стрелящата ми пръчка лежеше в кутията на масичката за кафе, извън досега ми. Вече започваше да ми тъмнее пред очите, когато бръкнах в джоба си, в търсене на единственото ми останало оръжие. Молех се предположението ми да е правилно.
Напипах в джоба си стария железен пирон, стиснах го колкото можех по-здраво и го забих в ръката на Грум, под лакътя. Пиронът проникна в плътта му.
Той изрева гърлено – от басовото мучене стените се разтресоха. Олюля се и ме отхвърли от себе си. Врязах се във вратата на спалнята на Руел, отворих я и отлетях нататък. Провървя ми – приземих се върху леглото, вместо върху дървените колони от двете му страни. Ако бях уцелил някоя от тях, сигурно щях да си строша гръбнака. Отскочих, ударих се здравата в стената и пак паднах върху леглото.
Вдигнах поглед и видях, че Грум изглежда много по-различно, отколкото преди малко.
За разлика от горилите в криминалните филми, той сега носеше единствено кожена превръзка около бедрата си – и нищо друго. Кожата му беше придобила тъмночервен оттенък и се беше покрила с гъста козина. Ушите му стърчаха от двете страни на главата му като сателитни чинии, а лицето му се беше сплескало, наистина като на горила. Височината му се беше увеличила и сега беше поне дванайсет фута. Налагаше му се да стои приведен и въпреки това раменете му опираха в десетфутовия таван.
Той изрева още веднъж, изтръгна пирона от ръката си и го захвърли настрани. Пиронът проби стената, оставяйки отвор с дебелина колкото палеца ми. Грум се обърна към мен, показа зъбите си, които сега бяха огромни и остри, и пристъпи към мен. Паркетът изскърца под тежестта му.
– Огре! – изпъшках аз. – Мамка му! – Протегнах ръка към стрелящата си пръчка и напрегнах волята си. – Ventas servitas!5
5 Ventas servitas – заклинание на Хари Дрезден, с което се призовават силите на ветровете. – Б. пр.
Внезапно извилият се вихър изтръгна кутията за цветя от масичката и я запрати към мен. Тя се удари болезнено в гърдите ми, но аз я грабнах, измъкнах стрелящата си пръчка и я насочих към приближаващия се Грум. Заредих солидно пръчката с волята си и върхът й засия в алено.