Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Не се случи нищо.
Нили се завъртя около рамката на вратата и влезе вътре. Това бе резултат от продължително обучение. Първо влизат по-ниските, после по-високите. Така никой няма да препречва зрителното поле на другия. А по-високият няма да бъде прострелян случайно в гърба.
Стаята беше празна.
Само едно широко легло с възглавници от зелен брокат и самотен куфар с колелца и катинарче, оставен по средата.
Нямаше никой в банята.
Нямаше никой и в гардероба.
Синклер влезе и пусна нещата си на леглото. Чантата, портфейла, двете шофьорски книжки. Те се разпиляха. Ричър затвори вратата и заключи. Надзърна през прозореца.
Нищо особено.
Бяха в безопасност.
Синклер заяви, че познава истинската си шофьорска книжка по размазаната следа от химикалка в единия ъгъл. Осребрявала чек в една банка във Вашингтон и трябвало да покаже документ за самоличност. Отворът в гишето се оказал прекалено тесен, а бронираното стъкло прекалено дебело. Мастилото от подписа ѝ се размазало и зацапало шофьорската ѝ книжка. Опитала се да го изтрие с пръст и успяла донякъде, но останалата част просто се размазала.
Тя прибра истинската си шофьорска книжка в портфейла, а портфейла — в чантата. Остави фалшивата книжка на леглото и седна до нея. Притисна я с пръст, сякаш можеше да избяга, и заяви:
— Предполагам, че това повдига доста въпроси.
— Един със сигурност — потвърди Ричър.
— Само един?
— Губили ли сте някога шофьорската си книжка?
— Това ли е въпросът?
— Да.
— Не, никога.
— В такъв случай господин Ратклиф го очаква доста работа.
— Защо точно него?
— Защото няма да искат да поверят случая на ФБР. Рискът от скандал е прекалено голям.
— Кой няма да иска?
— От Белия дом.
— Забравете Белия дом. Някой в Хамбург се представя за мен.
— Или обратното.
— Какво означава това?
— Може да сте чужда шпионка — обясни Ричър. — Може би истинската Мариан Синклер обикаля Хамбург.
— Шегуваш ли се?
— Анализирам всички възможности.
— Това е абсурдно!
— Гледате ли бейзбол?
— Какво?
— Бейзбол — повтори Ричър. — Гледате ли?
— От време на време.
— От кой отбор сте?
— „Болтимор Ориолс“.
— Какво се вижда вдясно зад стадиона?
— Някакъв склад.
— Добре, издържахте теста.
— Сериозно ли говорите?
— Не, просто ви дразня лекичко. Очевидно сте истинската Мариан Синклер, защото донесохте пощата на Нили.
— Моментът не е подходящ за шеги, майоре.
— Не е по-лош от всеки друг. В противен случай можем да изпаднем в депресия.
— Белият дом не е фалшифицирал шофьорската ми книжка.
— Съгласен.
— Намираме се на хвърлей място от бар, където се продават подобни неща.
— Съвпадение — отвърна Ричър.
— Не вярвам в съвпадения. Ти също не би трябвало да вярваш.
— Понякога се налага. Ако тази шофьорска книжка е била изработена тук, в Германия, колкото и добри да са специалистите, които са я направили, те би трябвало да използват снимка от пресата. От вестник или списание. Да я преснимат, да я обработят, да я направят да изглежда като истинска, но въпреки всичко това не може да бъде абсолютно същата снимка, отпечатана върху истинската ви шофьорска книжка, защото няма как да разполагат с нея. Тя се съхранява единствено в Управлението за контрол на автомобилния транспорт във Вирджиния. Никога не сте си губили книжката, затова не може да е копирана директно от нея.
— Кой тогава я е направил?
— Управлението за контрол на автомобилния транспорт във Вирджиния.
— Това управление може да е всичко, но не и престъпна организация.
— Нямам това предвид. Хората там просто са изпълнили служебните си задължения. Когато сте изгубили първата си книжка и сте поискали да ви издадат нова.
— Но аз никога не съм я губила, казах ви го вече!
— Не са знаели, че не сте вие. Някой е попълнил съответния формуляр с вашето име и адрес, изпратил го е по пощата и е следил кога новата ви книжка ще пристигне в пощенската ви кутия, за да я вземе от там.
— Кой?
— Някой, който работи в Белия дом и се занимава с резервациите на самолетни билети и хотелски стаи. Възрастен служител, който отдавна работи за правителството. Това може да прерасне в скандал. Затова Ратклиф няма да повери случая на ФБР.
— Защо служител на Белия дом?
— Защото формулярите на Управлението за контрол на автомобилния транспорт не се задоволяват единствено с името и адреса, а изискват доста лична информация. Номер на социалната осигуровка и прочие. Служителите в съответния отдел на Белия дом, които правят резервации за полети, хотели и коли под наем, би трябвало да разполагат с тези данни.