Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
Нили се наведе и я взе. Погледна я и каза:
— Дължиш ми десет долара.
Документът беше американски. Шофьорска книжка, издадена във Вирджиния. Снимката бе ясна и контрастна. Жена. Открито, честно лице. Руса коса, средно дълга, оформена небрежно, най-вероятно с пръсти. Мариан Синклер. Беше на четирийсет и четири, а домашният ѝ адрес се намираше в Александрия. Къща в предградията, ако се съдеше по улицата и номера.
Ричър извади парите от джоба си. Отдели две банкноти от по пет долара и ги подаде на Нили.
— Трябва да се е настанила току-що. След нощния полет. Губя форма. Не мислех, че ще дойде. И определено не мислех, че е от хората, които могат да изгубят шофьорската си книжка в асансьора. Та тя е вторият човек в Съвета за национална сигурност, за бога! Бъдещето на света зависи от нея.
Асансьорът пристигна на партера. Излязоха във фоайето. Салонът за закуска се намираше в сутерена. Слязоха по витата стълба и се озоваха в красиво помещение с широко отворени двойни стъклени врати и английски двор. Видяха Синклер на една маса навън, озарена от утринното слънце. Пиеше кафе. Ядеше сладкиш. Облечена с черна рокля. Пристъпиха към нея и я поздравиха:
— Добро утро.
Синклер вдигна поглед.
— И на вас. Моля, седнете.
Когато се настаниха на масата, Ричър попита:
— Защо сте тук?
Тя го погледна право в очите и каза:
— Нищожният шанс е за предпочитане пред нулевия.
— Изпуснали сте си шофьорската книжка в асансьора.
— Така ли?
Той ѝ я подаде. Тя я остави на масата до чашата си и каза:
— Благодаря. Колко небрежно от моя страна. И какъв късмет, че сте я намерили. Тук не използвам истинското си име. Нямаше да знаят на кого да я върнат. Спестихте ми куп досадни обяснения пред управлението за контрол на автомобилния транспорт.
— Защо не използвате истинското си име?
— Хотелите докладват всичко на полицията. Името ми ще предизвика дипломатически интерес. Тук съм неофициално.
— И разполагате с алтернативна самоличност?
— С няколко. Имаме отдел, който се грижи за снабдяването ни с най-различни документи. С такъв разполагат и немците. Тази сутрин разговарях с майор Ороско и научих всички подробности. Бяхме поставили приятелите ти под наблюдение. Не изпълни нарежданията ни. Трябваше да контактуваш единствено с мен, господин Ратклиф или президента.
— Въпросът беше личен.
— В това разследване не може да има лични въпроси. Моля те, не обвинявай приятеля си, че те е издал. Нямаше избор. Освен това няма защо да се притесняваш — и господин Уайт, и специален агент Уотърман вече нарушиха това правило. Свързаха се със свои приятели. Нищо изненадващо. Напълно очаквано предвид досиетата ви.
— Случаят не е такъв.
— Напротив. И причината са немските шофьорски книжки и лични карти. Това променя всичко. Да се открие канал за продажбата на документи за самоличност, които да издържат проверка на която и да било чужда граница, е голяма рядкост. Не бяхме отчели този фактор. А сега трябва да го направим, което намалява шансовете ни до под нулата. Нашият американец ще бъде един от десет милиона анонимни хора, които пътуват до десет хиляди различни места.
— Шансовете ни са много по-високи от нула — възрази Ричър. — Той ще избере място, където да се чувства като у дома си, за разлика от куриера. Което означава голям западен град. С директни въздушни връзки. Няма да иска да пътува повече, отколкото му се налага. А и вече е добре запознат с Хамбург. Може да се върне тук. Шансовете ни са едно към десет… може би.
— Искаш да наблюдаваме тайната им квартира.
— Мисля, че се налага.
— Възможно е да разполагат с повече от една.
Ричър кимна.
— Възможно е да разполагат с десет конспиративни квартири във всеки град на Земята. Това е игра на проценти и вероятности. Трябва да започнем от някъде.
Синклер също кимна.
— Обмисляме различни възможности. Във всеки случай, ще разберем кога ще пристигне куриерът. Ако изобщо пристигне. И ще поемем нещата в свои ръце. Миналия път разполагахме с четирийсет и осем часа. Ще имаме достатъчно време да вземем решение.
— Как се свързва с нас иранецът?