Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
– Къде се намира тази статуя? В Археологическия музей на Истанбул ли?
Гласът ми прозвуча хладно и веселото настроение на Зейнеб, усетила мислите ми, мигновено се изпари.
– Не, господин инспектор, в Йорк е, в Англия, значи...
Това вече беше странно.
– В Англия ли? Че каква работа има там статуята на Константин?
– Ами защото, преди да стане император, се е бил заедно с баща си в Галия и Британия...
Али явно се заинтригува от темата и попита:
– Ама и баща му ли е бил император?
– Така е било. Но не е бил единственият император. По онова време Рим е бил управляван от четирима. Един от тях е бил бащата на Константин, Константиниус. След като внезапно умрял, войниците избрали на негово място сина му Константин. Той цели 18 години делял с останалите императорската власт в Рим. Но накрая победил всеки един от съперниците си и станал владетел на цялата страна. И като станал император, преместил столицата й във Византион54.
54 През 324 г. Константин обявява решението си да превърне Византион в Нов Рим и на 11 май 330 г. официално провъзгласява града за новата столица на Римската империя. Градът е преименуван на Константинопол (от гръцки език – Градът на Константин), а след смъртта на Константин в 337 г. остава столица на Византийската империя за повече от хиляда години. – Б. пр.
– Добре е направил! – изрекох на глас, но в мислите ми се въртяха други въпроси.
Защо нямаше една негова статуя в Истанбул? Защо никой не беше помислил за това? Дори да е бил от друга религия, от друга народност, Константин е сред онези велики хора, които са превърнали този град в един от най-важните световни центрове. Като султан Мехмед Фатих, като Сюлейман Великолепни. Без да знае за какво си мисля в момента, Зейнеб продължи да разказва.
– Всъщност той не живял много дълго, след като основал столицата тук. Още седем години продължило господството му, а след това си отишъл от този свят.
Стигаше ни обаче толкова история!
– Успяхте ли да съберете някакви данни за втората жертва? – прекъснах я аз с желанието всички от екипа ни да се концентрираме върху работата си. – Как му беше името?
– Мукаддер Кънаджъ, шефе!
– Да, Мукаддер Кънаджъ. Успяхме ли да разберем нещо за него?
– Бил кадастрален инженер – обясни Зейнеб, продължавайки да стърчи права. – Работел в някаква институция, свързана с общината. Бил собственик и на една четириетажна кооперация в „Чаршамба“55.
55 „Чаршамба“ е стар квартал в истанбулската община Фатих, намиращ се на изток от булеварда „Февзи паша“, който минава от джамията „Фатих“ и води към крепостните стени при Едирнекапъ, а на север достига до „Фенер“, на брега на Златния рог. – Б. пр.
Поклатих многозначително глава.
– Кооперация, значи! Не е ли малко множко за един общински служител?
– Така е – съгласи се Али. – Както се разбра, и той бил от едно котило с Недждет Денизел, и изобщо не е вода ненапита!
– Но както установихме – не е криминално проявен – натърти Зейнеб, сякаш искаше да подчертае нещо важно. – Изглежда приличен човек, женен, с две деца, едното е в университет, другото – в гимназия.
– Семейството му знае ли за случилото се?
– Научили са – тъжно поклати глава Зейнеб. – Убийствата са първи в сутрешните новинарски емисии. А един вестник е излязъл със заглавие за археолога, че е „курбан за Ататюрк“.
– Негодници! – изруга Али, винаги готов да избухне. – Подлеци! Готови са да използват всичко, всяко нещастие!
– Защо се ядосваш, Али? Не говореше ли и ти още вчера сутринта за такава вероятност?
– Аз размишлявам, за да разкрия престъпление, шефе, а те фабрикуват само спекулации...
– А и само плашат хората – подкрепи го Зейнеб. – По един от новинарските канали някакъв коментатор крещял, че убийството нямало да е последно, а напротив, щяло да бъде последвано от още цяла серия такива.
Беше дошъл моментът да им кажа истината.
– Истината е казал, убиецът или убийците ще го направят отново...
И двамата впериха очи в мен, но въпроса изстреля вечно съмняващата се във всичко криминоложка:
– Защо мислите така, господин инспектор?
– Не мисля, мила ми Зейнеб, а съм сигурен. Убийствата ще продължат. Погледнете монетите. До първата жертва намерихме такава, датираща от времето на Визас и Византион. Във втората жертва монетата е от периода на Константин и Константинопол. Но още не сме стигнали до Истанбул...