Паметта на Истанбул
- Автор: Юмит Ахмед
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Colibri
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Паметта на Истанбул». Краткое содержание книги:
– Каквоооо! – ококори се Али. – Да не би да убиват по някой за всеки император, живял в този град?
– Е, не, чак дотам няма да стигнат, така си мисля аз, а по-скоро ще убиват за всеки крал, император или падишах, който е извършил нещо важно за града. Визас го е основал. А Константин го е превърнал в столица. Колко години има между двамата, Зейнеб?
Гладкото й чело се сбърчи, красиво извитите й вежди се събраха, докато пресмяташе.
– Амиии, шефе, приема се, че Визас е основал Византион около 660 г. пр.н.е., а Константин е обявил града за столица през 330 г. от новата ера, или това са 990 години, които ги делят...
– Кажи ги хиляда години...
– В такъв случай нашата е лесна – вмъкна Али с неприкрита радост в гласа си. – Вижте, шефе, Византион, Константинополис и Истанбул, или султан Мехмед Фатих.
– Как свърза Истанбул с Фатих? – съвсем на място го попита Зейнеб. – При завладяването на Константинопол Фатих не му сменя името...
Али я погледна накриво:
– Как така не го е сменил?
– Ами ето така. Вчера сутринта четох, че при Османците името на града е останало същото – Константинопол.
– Константинийе56 – поправих я аз. – Но Зейнеб е права – Константинийе на арабски означава „страната на Константин“ или „градът на Константин“. Тоест едно и също е с Константинопол.
56 Това е официалното име на града през цялото съществуване на Османската империя, с изключение на кратък период в края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. – през 1770 г. Мустафа III (1717–1774) забранява Константинийе и заповядва върху монетите да се постави името Исламбол. Според някои тълкувания Исламбол е народна етимология на Истанбул, означаваща пълен с ислям. Но има и други версии за името, като например тази, че се е образувало чрез отпадане на една част от буквите от името Константинополис. – Б. пр.
Нашият хайта се попритесни:
– Добре де, ами откога са го нарекли Истанбул?
– По-късно, доста по-късно, скъпи ми Али! Чак при основаването на Републиката!57 – намесих се аз, защото онова, което исках да откроя, беше много по-важно. – Но по принцип предположението ти може и да е вярно. За Мехмед Фатих, имам предвид. Ако убиецът с жертвите си прави препратки към основателите на града, към онези, които са го направили столица, или владетелите, които са го благоустроили, то следващата монета може да е на Фатих. Защото в хилядолетната история на града той е един от ония, които са го ценели най-много и най-много са допринесли за развитието му. Ако е така – обърнах се към Зейнеб, – може да предположим, че джамията „Фатих“ ще бъде следващото място, на което ще е оставена третата жертва.
57 На 28 март 1930 г. градът официално е преименуван на Истанбул. – Б. пр.
Отначало не разбра за какво говорех.
– Помислете за посоката, в която сочеха ръцете на втората жертва.
Зейнеб скептично прие думите ми.
– Добре, шефе, ама ръцете на жертвата сочеха към „Чемберлиташ“. Не съм много сигурна, че ако следваме колоната, ще стигнем до джамията „Фатих“.
То и аз всъщност не бях сигурен, само продължавах да разсъждавам на глас. Но нашият Али по силата на простичката си и праволинейна логика беше дори по-убеден от мен в това:
– Шефът е прав – възрази той на Зейнеб. – Да не губим време и да се установим на позиция около джамията „Фатих“.
Гласът му прозвуча толкова тревожно, сякаш убийците ей сега щяха да оставят трупа там.
– Ще вземем мерки, Али – рече Зейнеб съвсем кротко, опитвайки се да обясни защо се притеснява. – Веднага да го направим, но защо не се срещнем и със семейството на втората жертва? Може да ни кажат нещо, което ще ни е от полза.
– Зейнеб е права, Али. Тъкмо ще научим дали двете жертви са се познавали.
Думите ми бяха прекъснати от рязкото иззвъняване на телефона върху масата. Заместникът ми го вдигна.
– Ало? Какво? Да, инспекторът е тук... Една жена ли? Ъъъ... Добре, само за момент! – Закри микрофона на слушалката с ръка и се обърна към мен: – Лейля Баркън е дошла, шефе, искала да говори с вас.
Това беше интересно! Горделивата директорка на музея „Топкапъ“ е благоволила да ни дойде на крака! Трябва да се е случило нещо наистина сериозно, че да го направи.
– Добре, да я доведат в кабинета ми.
Докато Али предаваше на служителя нареждането ми, аз се обърнах към Зейнеб:
– Ти имаш ли някаква работа?
– Чакам резултатите от аутопсията, шефе.
– Добре! Проучи още малко двете жертви. Колкото пò успееш да задълбаеш, толкова по-добре.
Погледнах и към Али, който оставяше телефонната слушалка.