Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Не е вярно! - извиках. - Успехът ми ме радваше, но мислех за него. Всеки божи ден. Само че нямах секунда свободно време.
- Дори за да му звъннеш?
- Разбира се, че му звъннах!
- Звънна му, когато беше затънал в лайна до гуша, да. Защото, след като бе продал не знам колко милиона книги, господин големият писател го хвана шубето и не знаеше какво да пише. Това също го научихме от извора, от Хари, на бара в „Кларкс“, много разтревожен, понеже си му се обадил и си бил потиснат, нямал си бил идея за нова книга и издателят ти щял да ти вземе скъпите парички. И ето те внезапно отново в Орора, с тъжни кучешки очи, и Хари прави всичко по силите си, за да ти повдигне самочувствието. Горкото нещастно писателче, какво ли ще успее да напише? До чудото отпреди две седмици - скандалът избухва и кой дебаркира тук? Милият Маркъс. Какво правиш в Орора, Маркъс? Търсиш вдъхновение за следващата си книга?
- Защо мислиш така?
- Интуицията ми го подсказва.
Не отговорих веднага, бях леко зашеметен. После казах:
- Издателят ми предложи да напиша книга. Но няма да го направя.
- Напротив, не можеш да не го направиш, Марк! Защото книгата е единственият начин да покажеш на Америка, че Хари не е чудовище. Нищо не е извършил, уверена съм в това. Знам го дълбоко в себе си. Не можеш да го зарежеш, той си няма никой друг. Ти си прочут, хората ще те чуят. Трябва да напишеш книга за Хари, за годините, които сте прекарали заедно. Да разкажеш какъв изключителен човек е.
Прошепнах:
- Още го обичаш, а?
Тя сведе поглед.
- Мисля, че не знам какво значи да обичаш.
- Аз пък мисля, че знаеш. Достатъчно е да те види човек как говориш за него, въпреки усилията, които полагаш, за да го мразиш.
Тъжно се усмихна и каза със сълзи в гласа:
- От повече от трийсет години непрекъснато мисля за него. Знам, че е самотен, а толкова исках да го направя щастлив. А аз, погледни ме, Маркъс... Мечтаех да бъда кинозвезда, а съм само звезда на пърженото олио. Не живях живота, който желаех.
Усетих, че е готова да ми се довери, и помолих:
- Джени, разкажи ми за Нола. Моля те.
Тя тъжно се усмихна.
- Беше извънредно мило момиче. Майка ми много я обичаше, говореше за нея все хубави работи и това ме дразнеше. Защото, преди да се появи Нола, аз бях красивата малка принцеса в този град. Тази, по която всички се заглеждаха. Тя беше на девет години, като се преместиха тук. В онзи момент никой не я забелязваше, естествено. И носле през едно лято, както често се случва с момичетата в пубертета, всички си дадоха сметка, че малката Нола е станала красива млада жена с очарователни крачка, щедър бюст и ангелско лице. И новата Нола, когато сложеше бански, будеше много завист.
- Ти ревнуваше ли от нея?
Помисли, преди да ми отговори.
- Ами днес мога да ти кажа, вече няма особено значение. Да, малко ревнувах. Мъжете я гледаха, а една жена забелязва това.
- Но тя е била само на петнайсет години.
- Не приличаше на малко момиче, повярвай ми. Беше жена. Красива жена.
- Подозираше ли за нея и Хари?
- Ни за секунда! Никой тук не си представяше такова нещо. Нито с Хари, нито с никого. Беше много хубаво момиче наистина, но на петнайсет години, всички знаеха това. И беше дъщеря на преподобния Келерган.
- Значи, не бяхте съпернички?
- Не, за бога!
- А между Хари и теб имаше ли нещо?
- Почти не. Излизахме малко заедно. Успехът му сред тукашните жени беше голям. Искам да кажа, звезда, идва от Ню Йорк в това затънтено място...
- Джени, ще ти задам един въпрос, който може да те изненада, но... Знаеше ли, че когато е дошъл тук, Хари е бил просто гимназиален учител, изтеглил всичките си спестявания, за да наеме къща в Гуз Коув?
- Какво? Та той вече беше писател.
- Бил е издал един роман, но за своя сметка и без особен успех. Мисля, че е имало недоразумение относно известността му и че е направил много, за да бъде в Орора това, което е искал да бъде в Ню Йорк. И тъй като впоследствие е написал „Произходът на злото“ и е станал наистина известен, илюзията е била съвършена.
Тя се разсмя почти весело.
- Хайде бе! Не знаех. Пустият Хари... Спомням си за първата ни истинска среща. Бях толкова развълнувана през онзи ден. Спомням си датата, защото беше националният празник. Четвърти юли седемдесет и пета.
Бързо направих някои изчисления - 4 юли се падаше няколко дни след като Хари и Нола бяха ходили в Рокланд. Когато Хари бе решил да извади Нола от главата си. Насърчих Джени да продължи.