Едно на милион

— Кой ги е чакал на тротоара?

— Нямам представа.

— Местен?

— Вероятно.

— Някой от нашите?

— Възможно е.

— Анонимен доносник?

— Възможно е.

— Толкова анонимен, че не сме го засекли досега? Толкова неуловим, че се е измъквал през всичките тези години? Не вярвам. Предполагам, че такъв майстор на занаята би си уредил среща в някое кафене на Сентър Стрийт. И би разговарял с някое обикновено хлапе със суичър и качулка на главата. И не би се срещнал с двама костюмари с линкълн. Не би ги доближил и на километър. На милион километра. Особено в нашата част от града. Това би било равносилно да публикува самопризнанията си в някой вестник. Не, не е била среща.

— Добре.

— Защо ги е застрелял?

— Не знаем.

— Стрелецът може да е бил на задната седалка през цялото време — обади се друг. — Пристигнали са в квартала тримата заедно.

— Следователно стрелецът е един от тримата.

— Би трябвало. Никой не оставя въоръжен човек зад гърба си, освен ако не го познава.

— Къде е той сега?

— Слязъл е от колата, вероятно го е очаквал друг автомобил. Нещо напълно анонимно. Определено не е бил друг линкълн. Хората на улицата щяха да го забележат.

— Колко души е имало във втората кола?

— Несъмнено двама. Те винаги работят по двойки.

— Следователно не става въпрос за малка операция — каза Дино. — Някой е мобилизирал сериозни ресурси, планирал е и е координирал действията им. И всичко това в пълна тайна. В нашата част на града са се появили петима души. Предполагам, че двама от тях не са имали представа какво ще се случи.

— Така е.

— Но защо се е случило? Каква е била стратегическата цел?

— Не знам.

— И защо онзи тип е подпалил колата?

— Не знам — повтори първият помощник на Дино.

Дино огледа всички около масата.

— Съгласни ли сме, че стрелецът е бил на задната седалка през цялото време и следователно е бил един от тях?

Всички кимнаха, повечето от тях сериозно и дори мрачно, сякаш бяха стигнали до този извод след дълги часове на размисъл.

— И след като е застрелял двамата на предните седалки, е подпалил колата?

Последваха нови кимвания, по-бързи и отсечени, сякаш това бе очевидно.

— Защо се прави всичко тогава? — попита Дино.

Никой не отговори. Никой не можеше да отговори.

— Имам чувството, че тук са замесени митове и легенди — продължи Дино. — Че случилото се крие дълбока символика. Като викингско погребение. Нали знаете, полагали мъртвите си воини в лодки и ги изгаряли. Като церемониална погребална клада. Като ритуално жертвоприношение. Сякаш Грегъри ни поднася жертвоприношение.

— На двама от своите хора? — попита помощникът на Дино.

— Броят е много важен.

— Но как?

— Съвсем скоро ще се сдобием с нов шеф на полицията. Грегъри не може да си позволи да започне война. Разбира, че е отишъл твърде далече. Сега ни се извинява. Опитва се да сключи мир. Знае, че е сгрешил. Сега се опитва да оправи нещата. Да промени резултата на шест на четири в наша полза. Като жест… За да не го правим ние. Показва ни, че е съгласен с нас. И признава, че трябва да излезем напред в резултата.