Глад

Затова помолих Сноу да се срещнем насаме и когато той се съгласи, аз му разказах с най-големи подробности за нашето уникално премеждие, без да му спестявам нищо, колкото и фантастично да прозвуча. Когато завърших разказа си, той остана като зашеметен. Попитах го дали някога е чувал за друг случай, подобен на този, и в отговор той промърмори, че не е. Тогава го попитах какво възможно обяснение би имало за онова, на което станахте свидетели, и той ме погледна сериозно и строго. „Това, което описваш, не е нищо повече от езическо суеверие — рече той със силния си, необичаен акцент. — Налага се да ти напомня, че ние сме хора на науката. Съветвам те да търсиш отговорите в естествения свят, а не в свръхестествения.“

Боя се, че допуснах непростима грешка; ако той реши да разкаже на останалите от факултета, може да ме сметнат за ужасно суеверен човек, което със сигурност ще навреди на репутацията ми.

Но след като ме сгълча така, той ми помогна да видя истината. Едуин, моят съвет е да се откажеш от това издирване, което си предприел в търсене на предания за индиански божества, способни да се преобразяват в различни форми — хора денем и животни нощем. Не мога да кажа дали отговорът на онази мистерия наистина може да се открие в естествения свят, както настоява Сноу. Красотата на света, Едуин — както и безнадеждността на стремежа да го опознаем напълно — се дължи на безкрайното му разнообразие. Не бива да храниш напразни надежди; напълно възможно е никога да не научим отговорите на нашите въпроси.

Но стига толкова. Ако не се вслушаш в моя съвет — а аз знам колко вероятно е това — поне не поемай ненужни рискове, за бога. Моля те, послушай съвета на един стар приятел, който иска да те види отново: снабди се с най-надеждния кон, който можеш да си позволиш, не пътувай сам в непозната територия, не забравяй лекарската си чанта и винаги носи със себе си заредено оръжие.