Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Сътрудниците на службата — специалисти от АНС, които обикновено работят под дипломатическо прикритие — обслужват високочувствителната подслушвателна апаратура, монтирана в американското посолство или на друго безопасно място на територията на държавата, против която се провежда разузнавателна дейност. Службата е подчинена на АНС, която я подсигурява с апаратура и личен състав. Често към нея се прикрепят и специалисти от ЦРУ.
С помощта на високочувствителното оборудване сътрудниците на Службата за събиране на специална информация могат да подслушват държавни учреждения или щаб на терористи. Дейността й се пази в строга тайна и за нея почти нищо не е известно (няма информация дори за учебния й център). Затова е трудно да се каже каквото и да било конкретно за постиженията на това подразделение, но репутацията му в американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ е доста висока.
Служба Игрек (Y)
Британска агенция по комуникации и радиопрехващане през Втората световна война. Официалното й название — Организация на смесените сигнали — е служило за ПРИКРИТИЕ на службата по прехващане на радиосигналите на ПРАВИТЕЛСТВЕНАТА ШКОЛА ЗА КОДОВЕ И ШИФРИ.
След войната Секретна разузнавателна служба (МИ–6) създава т.нар. Отдел Игрек, който се занимава с телефонното подслушване и монтирането на БРЪМБАРИ в системите за връзка в съветските учреждения във Великобритания, Австрия и други западноевропейски страни.
Игрек (Y) е и британско условно означение на самата процедура по прехващане.
Служба по АГЕНТРАЗ към министерството на обраната (САМО)
Подразделение на американското РАЗУЗНАВАТЕЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА (РУМО), което работи по събирането на информация с помощта на агентура.
САМО е създадена от заместник-министъра на отбраната на САЩ ДЖОН ДОЙЧ. Малко известната служба добива популярност през май 1995 г., когато Дойч става ДИРЕКТОР НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ и вече в неговите задължения е и ръководството на американската РАЗУЗНАВАТЕЛНА ОБЩНОСТ, чийто член е и РУМО. Дойч подчертава, че ще поощрява вербуването и използването на чуждестранни агенти от РУМО, а с това именно се занимава създадената от него служба за агентурно разузнаване.
До този момент вербуването и работата с агентурата се водят от ЦРУ. Първият полъх на промяната се усеща, когато Дойч създава длъжността заместник-директор НА ЦЕНТРАЛНОТО РАЗУЗНАВАНЕ по военното осигуряване и назначава на този пост контраадмирал Денис Блеър. По такъв начин Блеър и това, което се разбира под „военно осигуряване“, автоматически се оказват над ЦРУ. Това нововъведение повишава също статута и значението на САМО, която в същност е „младокът“ в разузнавателната общност.
По време на Студената война, когато Съветският съюз е основният ОБЕКТ на американското разузнаване, вербуването и работата с агентите се извършват от Службата по операции (известна също и като „тайна служба“) в ЦРУ. Куратори на агентите обикновено са кадрови сътрудници на ЦРУ, работещи под дипломатическо прикритие в посолствата на САЩ. Някои са и под т.нар. НЕОФИЦИАЛНО ПРИКРИТИЕ като представители на търговски фирми, предприемачи и т.н.
След края на Студената война ЦРУ съсредоточава усилията си към нови сфери за приложение на силите си — борбата с тероризма и наркотрафикантите. Старата практика вече не отговаря на времето. Нови агенти за вербуване трудно могат да се срещнат на приеми в посолства. Назрява необходимостта от друг род разузнаване, от пренасяне на акцента от „парадния вход“ в „черния изход“. И именно тук се проявява САМО.
Според закона от 1996 г., който се отнася до тайното финансиране на американските разузнавателни агенции, Конгресът възлага на САМО да създаде КОМПАНИИ ЗА ПРИКРИТИЕ и други учреждения за прикритие и съдействие на тайните агенти. Конгресът дава на САМО 3-годишен изпитателен срок да въведе в действие тази търговска дейност, призвана „да се грижи за сигурността на разузнавателните операции в чужбина“. По това време в САМО работят 1000 сътрудници.
Разузнавателното управление на Министерството на отбраната предлага да не се дава изпитателен срок на САМО, но Конгресът оставя своето решение в сила. Както е записано в протоколите на Конгреса, това се прави, за да се осигурят „надзор над дейността и недопускане на възможни злоупотреби“.
С други думи, на САМО е направено сериозно предупреждение. Работата е там, че в средата на 80-те години американското армейско разузнаване вече е преживяло един скандал, свързан също с тайните операции (вж. ЖЪЛТ ПЛОД).