Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
В книгата на Александър Солженицин „Архипелаг Гулаг“ („The Gulag Archipelago“, 1973) има редове, отнасящи се до Смерш:
… Ти, обикновеният лейтенант, си представител на Смерш в армията. Но солидният полковник, командир на воинска част, скача веднага щом влезеш в стаята, опитва се да те хвали, да сервилничи с тебе. Той даже не може да пийне по чашка заедно със своите началници от щаба, без да те покани да се присъединиш към тях… А това, че ти имаш само 2 мънички звездички на пагона, нищо не значи. Даже е забавно. Твоите звездички външно не се отличават от звездичките на другите офицери, но имат съвсем друга тежест и значение… В твоя власт е целият личен състав на тази част, военен взвод или военен окръг. И твоята власт е неизмеримо по-голяма от властта на командира, директора или секретаря на местната партийна организация.
През 1946 г. функциите на Смерш преминават в току-що образуваното МГБ. Смерш се превръща в Трето главно управление (контраразузнаване).
Писателят ЯН ФЛЕМИНГ, служил някога в британското разузнаване, по-късно въвежда в романите си за ДЖЕЙМС БОНД организация с точно това име — Смерш, в която са „лошите момчета“.
Вж. ГРУ.
Смит, Ричард (1924)
Бивш сержант от американското КОМАНДВАНЕ НА АРМЕЙСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ И СИГУРНОСТ (КАРС), арестуван за шпионаж, съден и оправдан.
От 1973 до 1980 г. Смит работи над секретна операция на КАРС под кодовото наименование Кралска митра за вербуване на ДВОЙНИ АГЕНТИ, като разработва легендите им. През 1980 г. напуска армията и създава компания за производство на видеокасети в родния си щат Юта. Още в армията научава японски език и през юни 1981 г. заминава за Токио като представител на няколко американски фирми, които търсят японски инвеститори.
През април 1984 г. Смит е арестуван по обвинение, че е приел 11 000 долара от агент на съветското разузнаване срещу предаването на самоличността на 6 американски двойни агенти. Той не отрича, че е взел парите, но твърди, че е действал в рамките на секретна операция на ЦРУ по внедряване на американски агенти в КГБ.
След арестуването му Смит разказва на ФБР, че в Токио двама мъже се свързали с него и се представили за служители на ЦРУ. Знаейки за военната му специалност, те го помолили да им помогне в провеждането на секретна операция по внедряване в КГБ през Токио. (Две години преди описаните събития на Запад бяга сътрудникът на крупната токийска резидентура на КГБ майор СТАНИСЛАВ ЛЕВЧЕНКО, който разказва на американците за дейността на съветското външно разузнаване в Япония.)
Смит твърди, че оперативни работници на ЦРУ са го инструктирали да се представи като американски бизнесмен, който е фалирал и болен от рак и желае да продаде каквото и да е, включително тайните, които притежава, за да може да осигури на вдовицата и 4-те си деца някакво наследство. В действителност Смит има 4 деца, а видеофирмата му банкрутира, докато изпълнява замисъла по срещата с офицер на КГБ в Токио през 1982 и 1983 г.
След като оперативните работници от ЦРУ не го потърсили повече, Смит разкрива пред ФБР какво е направил. След 10 месеца непрекъснати разпити ФБР решава да не му вярва. Той е арестуван и обвинен в шпионаж предимно въз основа на собствения му разказ.
По време на процеса се настоява да се приложи ЗАКОНЪТ ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ ПО СЕКРЕТНАТА ИНФОРМАЦИЯ, който защитава информацията и разрешава на съдията да реши по какъв начин да не се разкриват тайните пред съда. Смит обвинява ЦРУ, че са го изоставили на произвола на съдбата, и настоява да му бъдат предоставени някои секретни материали на това ведомство, с помощта на които да докаже своята невинност. Съдията заявява, че Смит има право да иска това. Тогава Министерството на правосъдието се обръща към апелационния съд, който съществено съкращава списъка на документите, поискани от Смит (интересно е, че в самото постановление на апелационния съд има засекретени пасажи).
През април 1986 г. Смит е изправен пред съда, съдията изисква Централното разузнавателно управление да изпрати на заседанието свой представител, който да може да изясни отношенията между ЦРУ и Смит. Представителят заявява, че във ведомството няма никаква информация за тези „сътрудници“, с които Смит се бил срещал в Токио. И въпреки това съдът приема версията на подсъдимия и го оправдава.