Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
ВОЕННОМОРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ, убедено, че е открило първите елементи на значителен шпионски кръг, изпраща офицер да провери сладкарката. Той си купува 3 сладки от нея, които тя внимателно му увива… в ПОВЕРИТЕЛНО съобщение на американския флот!
Тя купувала отпадъчна хартия от служител във флота, за да увива сладкишите си. Нито тя, нито служителят виетнамец знаели английски. „Случаят съвсем не беше шпионаж, а по-скоро ставаше въпрос за по-изгодна покупко-продажба. Но пък ние се сблъскахме с лошата система за сигурност…“, пишат контраадмирал Томас Брукс и капитан Уилям Манторп в Тримесечник на професионалното разузнаване във флота.
Сламка
Практика, използвана в КОДОВИТЕ и ШИФРОВИТЕ машини и апарати, която позволява на вражеските криптолози да проникнат в кода или шифъра. По-голямата част от успехите на съюзниците в разкодирането през Втората световна война се дължат предимно на сламките. Например ако дадено съобщение е разпратено от командването на няколко подразделения с различни кодове и шифри, един от които частично или изцяло е прочетен от противника, това е сламка за получаване на достъп до втория код или шифър. По същия начин практиката в предаванията, като например излъчването на прогнозата за времето в определено време или повтарящото се начало на някое съобщение, улеснява създаването на сламка. Друг пример за сламка е предаването с поздравленията за рождения ден на Адолф Хитлер на 20 април, излъчвано от германското висше командване понякога в ПРАВ ТЕКСТ, понякога с код или шифър!
Сламките могат и да се създават. През Втората световна война например британците изпращат бомбардировачи да поставят морски мини в определени райони, като предварително знаят, че германците ще пуснат доклад за опита да бъдат поставени. Местата, до които ще бъдат пуснати съобщенията, както и общото съдържание на съобщенията спомагат при декодирането на определени ключове в ЕНИГМА.
Следствена служба на Министерството на отбраната (ССМО)
Организация в състава на американското военно ведомство, което се занимава със служебни и дисциплинарни разследвания. Проверка в ССМО преминават военнослужещи и специалисти — цивилни граждани в Министерството на отбраната, а също и кандидати за работа в отбранителната промишленост и във фирми, които работят с държавни секретни материали.
ССМО е създадена на 1 януари 1972 г. като отделна агенция, която пряко е подчинена на министъра на отбраната. ССМО проверява служители, които имат ДОСТЪП до секретни материали в предприятия и други места, включени във веригата на военнопромишления комплекс. ССМО отговаря и за правилата на засекретяването на документи и други материали, използвани от хора, които работят в отбранителната промишленост.
Основната задача на ССМО е разглеждането на молби за достъп до секретни материали. След няколко случая на изтичане на информация от служители в производството американският Сенат разследва ССМО за периода 1980–1984 г. През тези години ССМО е извършила проверка на 138 252 души. Отхвърлени са само 118 молби — невероятен достъп от 99,91 на сто.
Като реакция на доклада сенаторът Сам Нън — водещ капацитет по въпросите на сигурността, казва: „Струва ми се, че практически всички кандидати са надеждни и че всеки един от тях има безупречна характеристика или по-скоро системата ни е нискоефективна и неспособна да пресее хората, които не трябва да имат достъп до секретна информация.“
ПРОУЧВАНЕТО НА БЛАГОНАДЕЖДНОСТТА от ССМО се изпълнява или от следователи на ССМО, или от наети частни детективи. Случаите на пропуски от страна на ССМО не са един и два. Например ДЖОНАТАН ДЖЕЙ ПОЛАРД е излъгал за предишното си назначение и образователния ценз, а слабостите на КРИСТОФЪР БОЙС не са забелязани.
УИЛЯМ БЕЛ — служител във военновъздушната корпорация Хюз, който е предавал секретна информация, признава след арестуването му, че е демонстрирал „всички признаци, всички класически причини“ на шпионин: финансови проблеми, които изненадващо бързо са изместени от необяснимо откъде добито богатство; разочарование от работата; открити връзки с представител от комунистическа държава. Но никой в Хюз или от ССМО не е реагирал на шпионската му дейност. Неговият СТРОГО СЕКРЕТЕН достъп се запазва в продължение на 28 години. Разкрит е едва когато е посочен от ИЗМЕННИК.