Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Освен с чисто практическа дейност СРР се занимава и с публикуването на няколко важни научни съобщения и с разработването на машинни шифри за повишаване сигурността на армейските комуникации. Голямото постижение на СРР преди Втората световна война е разчитането на машинния шифър, използван от японското външно министерство — т.нар. шифър ПЪРПЪЛ. Без да имат подръка нито ключове, нито необходимите чертежи, хората на Фридман, работейки съвместно с ВМС на САЩ, успяват да създадат аналог на тази машина и да разчетат японските комуникации по-бързо от очакваното. Разузнавателните данни, извлечени от такива съобщения, получават общото название МЕДЖИК.
С началото на войната рязко се увеличава щатът на СРР. По време на японското нападение над Пърл Харбър службата има 45 армейски офицери, 177 сержанти и войници и 109 цивилни — общо 331 души. Повечето от войниците и сержантите са в станциите по прехващане и криптоанализ в районите на бойните действия, а останалите — във вашингтонската щабквартира.
През юни 1942 г. СРР, която непрекъснато се увеличава, се премества от столичния комплекс от времето на Първата световна война в АРЛИНГТЪН ХОЛ, Вирджиния. Същия месец личният състав на ВТОРИ СВЪРЗОЧЕН БАТАЛЬОН на армията, бойно подразделение на СРР, започва работа във Винт Хил Фармс в Уорънтън, Вирджиния. Там е централната прехващателна станция, която „захранва“ с материали Арлингтън хол. (Преди войната армията има 7 радиопрехващателни станции, а след началото на войната са създадени още 10.)
От 1942 г. СРР многократно е преименувано: Управление на разузнавателните връзки, Управление по сигурността на връзките, Отдел по сигурността на връзките, Служба за сигурността на връзките, а от 1 юли 1943 г. до 14 септември 1945 г. е Агенция за радиотехническа сигурност (АРС).
През юни 1942 г. на службата е поръчано еднолично да разработи чуждестранните дипломатически канали за връзка (дотогава СРР е извършвала това съвместно с ВМС).
Независимо че СРР постига блестящи успехи в разкриването на шифри от типа Пърпъл, в работата с армейските кодове на противника се появяват много трудности, тъй като в японската армия не се използват шифрови машини, а е и имало практика за допълнително кодиране. Чак през април 1943 г. на СРР се удава да проникне в японската армейска шифрова система. Първите разузнавателни сведения са получени едва през юни 1943 г., а редовното разчитане на японските армейски кодове започва едва през 1944 г.
Подобни трудности има и при работата над германските военни канали за връзка, над които по това време работят и британците в ПАРК БЛЕЧЛИ. В официалното и отлично издание „Американското армейско радиотехническо разузнаване през Втората световна война“ („US Army Signals Intelligence in World War II“, 1993) под редакцията на Джеймс Гилбърт и Джон Финегън се подчертава, че липсата на взаимодействие по вина на англичаните, което „те обясняват със съображения за сигурност и пестене на сили, започва да дразни все повече, когато се изяснява, че те (англичаните) са изразили готовност за обмен на ценна информация в областта на радиовръзките с ВМС на САЩ с цел повишаване на ефективността в борбата с германските подводници“.
Последвалите успехи на американската армия в дешифрирането на японските армейски кодове принуждават англичаните да преразгледат предишното си отношение и в края на краищата се осъществява тясно сътрудничество между СРР и Парк Блечли. В рамките на сключения договор между армията и ВМС на САЩ се приема английската терминология и материалите от разузнаването в областта на комуникациите получават общото название УЛТРА.
Освен армейските станции по радиопрехващането, пръснати по целия театър на бойните действия, СРР контролира и аналогичните подразделения на армейската авиация, създадени към различните формирования през 1944 г.
Впрочем проблемите, както и преди, не са малко. В споменатото издание на Гилбърт и Финегън във връзка с това се казва:
Подразделенията на тактическото и стратегическото разузнаване в армията все още действат несъгласувано. Подразделенията за тактическо разузнаване преминават подготовка в Сухопътните войски, а не в АСВ (Агенция за сигурност на връзките) и се подчиняват на командващите армейските и авиационните съединения по места, а не на АСВ. И това „разделение на властта“ по никакъв начин не помага за водене на разузнаване в областта на комуникациите, което безспорно трябва да бъде единен координиран процес.