Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Според британските документи МИ–5 успява да оглави всички германски шпионин, изпратени във Великобритания. Тези, които отказват да сътрудничат, са екзекутирани. В двойната игра участват около 120 двойни агенти, 39 от които — като Мат и Джеф — работят доста дълго време. Изпратени във Великобритания като саботьори, те са превербувани, извършват измислени саботажи и като на доверени агенти им се вярва, когато предупреждават неколкократно за предстоящото британско нападение срещу Норвегия. Един от превербуваните агенти — Тейт, получава съобщение по радиото, че му е присъдено германско гражданство, Железен кръст I и ІІ степен за работата му. А двойният агент ГАРБО успява да стане едновременно и английски, и германски орденоносец.
Комисия Двайсет постига успехи благодарение на материалите на УЛТРА — тайната операция за проникване в германските кодове. Ако Комисия Двайсет е била засекретена, то операция Ултра е двойно по-засекретена. Дори когато Мастърман най-сетне съобщава за системата на двойната игра в книгата си „Системата на двойната игра от времето на Втората световна война 1939–1945“ („The Double-Cross System in the War of 1939–1945“, 1972), той не разкрива тайната на Ултра. (За подробности относно трудностите при издаването на книгата вж. ДЖОН МАСТЪРМАН.) Когато германците започват да изстрелват ракети Фау–1 и Фау–2 срещу Великобритания през лятото на 1944 г., агентите на комисията подават фалшиви доклади за попадението на ракетите, като „отклоняват“ много от тях към ненаселени райони.
След дебаркирането в Деня Д в Европа са изпратени група сътрудници на Комисия Двайсет, за да организират работата с нови агенти. Използването на старите агенти вече е рисковано, тъй като Абверът може да заподозре измамата. Но англичаните преодоляват и тази трудност и системата XX продължава да съществува успешно чак до края на войната.
Към края на войната се пораждат подозрения, че един от двойните агенти — с кодовото наименование Трежър (Съкровище), в действителност е ТРОЕН АГЕНТ, който освен за англичаните и германците работи и за Съветския съюз. Мастърман говори за Трежър доста неопределено. Описва я като „френска гражданка от руски произход“. На нея й е позволено да работи с радиопредавател за кратко, понеже, както пише Мастърман, „оказа се изключително темпераментна и непрекъснато създаваше главоболия“. Според някои източници под псевдонима Трежър се крие Лилия Сергеева, предала на руснаците информация за военните планове на съюзниците. Вж. ПОПОВ, ДУШКО.
Система XX
Вж. СИСТЕМА НА ДВОЙНАТА ИГРА.
Система с директна връзка
КРИПТОСИСТЕМА, която директно е свързана с радио или телефон, така че кодирането и предаването се извършват практически едновременно.
Ситал
Най-древното известно шифрово устройство. Изобретено е от спартанците. Върху тъкан или кожа се пише съобщението — на пръв поглед е безпорядъчен набор от символи. Основният текст се маскира с много „излишни“ букви и може да се прочете, като платът се навива около пръчка със строго определен размер.
Скайларк
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ за планирани полети на американски шпионски самолети A–12 ОКСКАРТ над Куба. Операция Скайларк се провежда при непрекъсната „спешна“ оперативна готовност за извършване на наблюдателни полети. Започва на 5 ноември 1964 г., 1 година преди самолет A–12 да влезе на въоръжение. Екип на ЦРУ е специално обучен за кубинските полети. Въпреки това разузнавателният самолет U–2 продължава да изпълнява наблюдателните полети над Куба, а A–12 е запазен за по-критични случаи.
Скайуориър A3D
Самолет за полети на дълги разстояния, излитащ от самолетоносачи, морски вариант на Дъглас A3D — бомбардировач с далечен радиус на действие и с възможност да пренася ракети и бомби с ядрен заряд. Създаден от корпорацията Дъглас, A3D се използва също за ФОТОГРАФСКО и ЕЛЕКТРОННО РАЗУЗНАВАНЕ (ЕЛРАЗ). A3D е най-големият самолет, извършвал редовно полети от самолетоносачи, а модификацията цистерни при излитане тежи 36 т. Наричат го Кит поради големите размери и обемната форма. Между 1952 и 1961 г. военноморският флот получава 282 самолета СКАЙУОРИЪР (Небесен воин) от всички модификации и още през 1956 г. започва формирането на ескадрили. От тези самолети 31 са фотографски, с 12 камери на корпуса — A3D–2P. Други 24 самолета са създадени като A3D–2Q за ЕЛРАЗ, а много от останалите — за изненадващи атаки. По-късно са модифицирани за нуждите и според стандартите на ЕЛРАЗ. A3D–2Q е снабден с радари, разположени отпред и странично, с инфрачервени датчици и електронна система за наблюдение. Вариантът Кит е снет от експлоатация през 1991 г. A3D се използва широко за най-различни операции по време на войната във Виетнам. Особено голяма роля играе танкерният вариант, който дозарежда във въздуха други самолети с малък радиус на действие. (Военновъздушните сили са използвали и бомбардировач B–66 (версията на ВВС на A3D) не само за електронно и фоторазузнаване, а и за общи изследвания на атмосферните условия. Произведени са 206 самолета B–66.) Екипажът на A3D се състои от 3 души, при самолетите за ЕЛРАЗ — от 7, а за фоторазузнаването — от 5. Модификацията A3D бомбардировач е с полезен товар — с обикновени или атомни бомби — 5,8 т. Двумоторният турбореактивен A3D развива скорост 976 км/ч и изминава 3200 км без презареждане и 4800 км с допълнително гориво в бомбения отсек. През 1962 г. всички самолети A3D са преименувани A–3.