Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Район близо до Сънивейл — Пало Алто — Сан Хосе, Калифорния. Там е съсредоточена високотехнологичната индустрия на САЩ. Изграждането й започва през 60-те години и тя се превръща в най-модерен промишлен център. Известна със своите компютърни заводи, Силиконовата долина отдавна е и един от главните ОБЕКТИ за чуждестранните разузнавателни служби и ПРОМИШЛЕНИЯ ШПИОНАЖ.
В началото на 80-те години Силиконовата долина е деветият по големина производствен център в Съединените щати. Произвежда една трета от полупроводниците в страната, една четвърт от управляемите ракети и космическите летателни апарати и почти една шеста от електронното компютърно оборудване, създадено в САЩ. В Силиконовата долина се намират и военновъздушната станция Мофет — основен център за противоподводникови действия (сега се управлява предимно от НАСА), центърът на военновъздушните сили в Сънивейл за проследяване и обслужване на СПЪТНИЦИ и централната станция на корпорация Локхийд по ракетни и космически въпроси.
През 1992 г. проникването на чуждестранно разузнаване в Силиконовата долина се обсъжда от агенти на ФБР. Те казват пред списание Форбс:
Десет на сто от всички инженери в Силиконовата долина са етнически китайци. По-голямата част са лоялни служители. Но Китай знае как да измъква информация от някои от тях. Китайците от континента, които идват в страната като студенти или на разменни начала, действат като „наводчици“ и съставят списъци от хора с китайски произход, които работят в американски фирми. Някои от тях получават покани да заминат за Китай, което не им струва нищо, и да се срещнат с роднини, които все още живеят в континентален Китай.
От ФБР отбелязват, че в Съединените щати се правят опити за ПРОМИШЛЕН ШПИОНАЖ от страна на френските специални служби.
Силитоу, Пърси (1888–1962)
Генерален директор на британската Служба за сигурност (МИ–5) от 1946 до 1953 г.
Силитоу започва разузнавателната си кариера в южноафриканската полиция през 1908 г. От 1911 до 1923 г. служи в севернородезийската полиция. След това заминава за Великобритания и продължава да работи в полицията. През 1929 г. създава първата в Англия лаборатория за съдебна медицина. През Втората световна война като главен полицейски началник на крайбрежното графство Кент работи в близко сътрудничество с ВОЕННОТО РАЗУЗНАВАНЕ.
През април 1946 г. е назначен за ръководител на МИ–5. Управлението му е характерно с действието на много съветски шпиони в британското правителство и дори в разузнавателните служби. По времето, когато той е директор, МИ–5 разкрива само 1 шпионин — Уилям Маршал. ОПЕРАТИВЕН РАБОТНИК ОТ ПРОСЛЕДЯВАНЕТО на МИ–5 засича съветски дипломат и Маршал — радист в британското Министерство на външните работи. Маршал съвсем скоро се е върнал от британското посолство в Москва, където е бил шифров чиновник.
Силитоу се оттегля след 8 години работа в МИ–5. След това работи във фирмата Де Беерс в Южна Африка, която проследява трафиканти на диаманти.
Симпатично мастило
Вж. ТАЙНОПИС.
Син код
Японски военноморски КОД и ШИФРОВА система, заменила червения код в края на 1930 г. Служителите на военноморското РАЗУЗНАВАНЕ В ОБЛАСТТА НА КОМУНИКАЦИИТЕ (OP–20-G) дават на тези кодове имена на цветове в зависимост от цвета на книгите, в които се записват.
„Отне ни повече от 3 години главоблъсканица, за да разшифроваме чрез криптоанализ сложната система от кодове и шифри. Няма други дешифровчици, които да са постигали такъв успех“, пише контраадмирал ЕДУИН ЛЕЙТЪН — висш американски разузнавач, в автобиографията си „А аз бях там“ („And I Was There“, 1985).
От есента на 1931 г. американски екип на военноморските сили, ръководен от Агнес Майер Дрискол, се заема със задачата, като премахне 2 редици защитни кодови знаци, да разгадае след това значението на 85 000 основни кодови групи. Въвеждането на табулиращи машини Ай Би Ем, които извършват част от работата, са едни от първите случаи на използване на електричномеханични уреди за разчитане на кодове.
На 1 ноември 1938 г. синият код е изоставен, тъй като японският военноморски флот въвежда нова серия кодове, заменени година по-късно с ШИФРИ ОТ СЕРИЯТА JN. Дори и след като синият код не се използва, американският военноморски флот продължава работата върху прехванатите съобщения, които преди не са били декодирани. Едно от тези съобщения разкрива, че бойният кораб Харуна, завършен през 1915 г., достигал скорост 32 възела след подобрения. Официално японците, а също и наръчникът Бойните кораби на Джейн (Jane’s Fighting Ships) твърдят, че корабът развива само 26 възела. Тази разлика е от съществено значение, тъй като през 30-те години най-бързите американски бойни кораби достигат само 21 възела, а корабите, които са в процес на конструиране — 27 възела.