Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Синтез
Американски термин за изучаване на цялата разузнавателна информация с цел да се получи цялостна представа за действията, възможностите и намеренията на чужда държава.
Синтия
Британска разузнавателна операция от Втората световна война, чиято цел е да проникне в кодовете, използвани от правителството на Виши във Франция.
Синя луна
КОДОВО НАИМЕНОВАНИЕ на американски разузнавателни полети на голяма височина над КУБА през октомври 1962 г. Полетите са извършени от самолети U–2 на американските военновъздушни сили.
Система за хидроакустично наблюдение (СХН)
Американска подводна акустична система за засичане на ПОДВОДНИЦИ. ВМС на САЩ използват хидроакустични локатори навсякъде в Атлантическия и Тихия океан, а също така в района на Гибралтар и близо до нос Северни (северно от Норвегия). СХН се използва за наблюдение на преминаващи подводници, а в случай на война е предназначена още и за насочване на въздушни, надводни и подводни бойни системи към вражеските обекти под водата. Впрочем хидроакустичните локатори са доста уязвими от активни и пасивни заглушавания при атаки на военноморски кораби.
През Втората световна война британския и съветският военноморски флот инсталират хидроакустични системи с ограничена дейност на океанското дъно — в плитки води — предимно в близост до пристанища. Непосредствено след войната американският военноморски флот започва да разработва значителна програма за дълбоководни хидролокатори. През 1948 г. се извършват изпитанията, а през 1951 г. първите дълбоководни локатори са поставени на океанското дъно. В рамките на т.нар. проект Цезар първите работни хидрофони са монтирани в Сънди Хук, южно от Манхатън, а през 1952 г. се появяват в дълбоки води (360 м) край Елтере (Бахамски острови). Същата година началникът на военноморските операции на ВМС на САЩ нарежда да се поставят 6 хидроакустични локатора в западната част на Атлантика, добавяйки, че всички те трябва да бъдат готови в края на 1956 г. Първите локатори СХН в Тихия океан се появяват през 1958 г. Инсталирани са системи и в други райони, главно в Норвежко море. (Разположението на американските СХН по-късно е разкрито от Съветския съюз.)
Отначало станции на СХН, приемащи сигнали от локаторите, са били с наземно базиране и са били разположени по цялото крайбрежие на САЩ. Създадени са били военноморски установки за брегови терминали на СХН. Те са разположени покрай американския бряг, на Карибите, в Исландия и Япония, а също и на много други места по целия свят.
Всички компоненти на СХН и корабите, снабдени със специална система за наблюдение SUR-TASS, са обединени в обща т.нар. интегрирана подводна система за наблюдение (ИПСН). Акустичните данни от СХН и регионалните центрове за оценка (РЦО) постъпват посредством океанската информационна система за наблюдение (ОИСН) в командните центрове на Атлантическия, Тихоокеанския и Европейския флот, в Информационния център за военноморско наблюдение в Сютленд, Мериленд, близо до Вашингтон, и в центровете на командните структури на въоръжените сили.
Подобрените системи за хидроакустично наблюдение са известни като фиксирани разпределителни системи (ФРС) и все още са в процес на разработка. Тази система има за цел да открива дълбоководни руски подводници. Разработва се и вариант за плитководни ФРС, където се обръща по-голямо внимание на фиброоптиката, а не толкова на системите от типа СХН.
В днешно време се разработват също напреднали разгърнати системи (НРС). Те са предназначени за засичане на дизелно-електрически подводници, които плават в плитки води, за фиксиране на минни полета и за откриване на изплаващи на повърхността подводници. Системата ще има директна връзка с тактическите бойни системи на корабите и самолетите. В случай на неочакван военен конфликт системата НРС ще може да бъде разгърната в района на бойните действия за 10 денонощия.
В края на 60-те години министърът на отбраната Робърт Макнамара за пръв път признава публично за съществуването на СХН.
В Съветския съюз хидроакустичните системи не са така широко разпространени както в САЩ. През Втората световна война съветският военноморски флот използва ограничени дънни акустични системи. Хидрофоните са монтирани в пристанищата и заливите, за да засичат евентуалното присъствие на германски подводници. След войната СССР разгръща близо до своите брегове в Тихия океан съвременни хидроакустични системи за наблюдение с плоски решетъчни антени. Програмата получава названието Кластър Ланс по натовската класификация. Не е изключено руснаците да са монтирали хидроакустични мрежи и бариери във входовете и изходите на стратегически активните райони на подводниците, снабдени с балистични ракети в Баренцово, Гренландско и Карско море.