Кодекс 632 [bg]

— Ще стане вкусно. — Момичето излезе от кухнята и отведе госта в хола. — Разполагайте се — каза тя, като му показа дивана. — След малко обядът ще е готов.

Томаш се отпусна на дивана и девойката се настани до него, като непринудено сви нозе под тялото си. Притеснен от неудобната тишина, професорът отвори чантата, която носеше в ръка, и извади оттам някакви документи.

— Донесох едни записки за клинописното шумерско и акадско писмо — поясни. — Особено интересни ще ви бъдат така наречените детерминативи.

— Детерминативи?

— Да — каза той. — Това са семантични индикатори. — Посочи някакви клинописни завъртулки в записките си. — Виждате ли? Ето ви пример за дума, която може да се използва като семантичен индикатор. В нашия случай това е думата gis, която означава „дърво“ и се използва както за назоваване на дървета, така и за предмети, направени от дърво. Функцията на семантичните индикатори е да конкретизират значението на символите. В този пример детерминативата gis, когато е употребена преди…

— О, господин професоре — прекъсна го Лена с умолителен поглед, — не можем ли да се заемем с това след обяда?

— Да, разбира се — озадачи се Томаш. — Но аз си мислех, че искате да се възползвате от възможността да напреднем с материала.

— Не и на празен стомах — усмихна се шведката. — „Ако добре храниш слугата си, и кравата ще дава повече мляко“.

— Моля?

— Шведска поговорка. В този случай означава, че главата ми ще работи по-ползотворно, ако стомахът ми е пълен.

— Разбрах. Забелязах, че много обичате поговорките.

— Обожавам ги. Поговорките съдържат много мъдри поуки, не смятате ли?

— Да, сигурно.

— Убедена съм — възкликна е категоричен тон. — В Швеция обичаме да казваме, че поговорките разкриват онова, което хората мислят. — Повдигна вежди. — Португалците имат ли поговорки?

— Да, доста.

— Ще ме научите ли?

Томаш се разсмя.

— Какво всъщност искате да научите? — попита той. — Клинописното писмо или португалските поговорки?

— Защо не и двете?

— Но това ще отнеме много време…

— О, няма значение. Разполагаме с целия следобед, нали?

— Виждам, че имате отговор за всичко.

— „На жените шпагата им е езикът“ — поучително заключи Лена. — Това е друга шведска поговорка. — Хвърли му многозначителен поглед. — За мен тази поговорка има двоен смисъл.

Объркан, Томаш вдигна ръце.

— Предавам се.

— Мисля, че добре правите — каза тя, като се облегна на дивана. — Кажете ми, професоре, от Лисабон ли сте?

— Не, роден съм в Кащело Бранко.

— И кога сте дошли в Лисабон?

— Още съвсем млад. Дойдох в университета да уча история.