Кодекс 632 [bg]

— Имаш ли нужда от помощ?

— Не, всичко е наред. Сядайте на масата.

Професорът я погледна нерешително, колебаейки се дали да я послуша, или да продължи да настоява. Но изражението на шведката го убеди да се покори. Върна се в хола и зае мястото си на масата. Миг след това Лена влезе в хола с димящ супник в ръцете. Тя го постави на масата и въздъхна с облекчение.

— Ето! Готово е вече! — възкликна тя. — Хайде да ядем.

Махна капака на супника и сервира първо на Томаш, после на себе си. Професорът се вгледа в чинията недоверчиво. Супата беше бяла, с твърди парчета по средата и ухаеше апетитно.

— Какво е това?

— Рибена чорба.

— Рибена чорба?

— Опитайте. Хубава е.

— Изглежда доста различно от нашите. Шведско ястие ли е?

— Всъщност, не. Норвежко е.

Томаш опита малко. Беше гъста и бяла супа със силен тръпчив вкус на морски дарове.

— Ммм, вкусно е — каза той, като се наслаждаваше на морския привкус на бульона. Направи лек поклон с глава към домакинята. — Моите поздравления, страхотен готвач си.

— Благодаря.

— Каква риба има тук?

— Най-различна. Но не знам как се казват на португалски.

— И основното ястие ли ще бъде риба?

— Това е основното ястие.

— Но това е супа…

— Норвежката рибена чорба е много хранителна. Ще видите, че след като я изядете, ще се почувствате заситен.

Томаш хапна парченце риба. Стори му се, че е треска, но подправките променяха вкуса.

— Защо супата е бяла? — попита той.

— Защото има мляко в нея.

— Мляко ли?

— Да — потвърди тя. Спря да яде и го погледна многозначително. — Знаете ли коя е най-голямата мечта на една готвачка?

— Каква?

— Когато един ден се омъжа и имам дете, ще подправя супата с мляко от моите гърди.

Томаш почти се задави.

— Моля?

— Искам да направя рибена супа с мляко от моите гърди — повтори тя, сякаш казваше най-обикновеното нещо на света. Сложи ръка на лявата си гърда и я притисна така, че зърното изскочи от ръба на деколтето. — Би ли искал да опиташ?

Томаш усети как мощна ерекция изпълва панталона му. Не можеше да промълви и дума, гърлото му пресъхна изведнъж и само кимна утвърдително с глава. Лена извади цялата лява гърда извън деколтето от синя коприна; беше млечнобяла като супата, с широка светлорозова ареола и твърдо набъбнало зърно като биберон. Шведката стана и се приближи до професора; застанала права до него, допря гърдата до устата му.

Томаш не можа да устои.

Прегърна я през кръста и започна да суче от щръкналото зърно; гърдата беше топла и мека, толкова голяма, че той зарови лице в нея. После напълни ръцете си с двете гърди и ги притисна в изблик на сладострастие, наслаждавайки се на еластичната им податливост. Докато той беше зает с гърдите ѝ, Лена разхлаби колана и откопча копчето на панталона му, дръпна ципа надолу и свали панталона с бързо, енергично движение. Лишавайки го от гърдите си, бързо го компенсира по друг начин — коленичи до стола, наведе се над скута му и напълни уста. Томаш изпъшка и загуби и малкото останало от самоконтрола си.