Кодекс 632 [bg]

— Ето това е. Какъв е проблемът? Символичната стойност е важна. Може би не Колумб лежи там, но истината е, че онова тяло представлява Колумб. Нещо като гроба на Незнайния войн.

През централния вход нахлу шумна тълпа от възклицаващи и жестикулиращи испански туристи, избълвани от току-що спрелия пред манастира автобус; с камери на врата и сметанови рогчета в ръка, те плъзнаха из храма досущ като прегладнели мравки. Испанската инвазия, с хаотичната си, макар и благоговейна суматоха, наруши спокойствието на двамата историци, търсещи уединено кътче, за да си поговорят.

— Да се махнем оттук — предложи Молиарти.

Бягайки от туристите, те излязоха от църквата, купиха си два билета на касата, свърнаха из начупените вътрешни коридори и се озоваха пред Кралския манастирски двор. Малка градина с френско пейзажно оформление, без цветя, само с добре поддържана морава в геометрични форми, обграждаща малко кръгло езеро, украсяваше двора; вътрешното пространство с тревната площ и езерото беше заобиколено от сводовете и балюстрадите на галериите на двуетажната манастирска сграда. Посетителите поеха покрай долната галерия, любувайки се на изваяната от камък дантела по фасадите на коридорите, в която бяха вплетени безброй орнаменти. Имаше религиозни символи, кръстове на Военния орден на Христос, глобуси, гербове и емблеми, морски въжета, преплетени фигури, растения, птици, необикновени животни, гущери, морски дракони; сред екзотичната фауна и флора изникваха бюстове в римски стил, тук — Вашко да Гама в профил, там — Педро Алвареш Кабрал.

— Манастирският двор е невероятен — каза Молиарти.

— Разкошен е — съгласи се Томаш. — Един от най-красивите в света.

Любуваха се на сводовете на приземния етаж и се разхождаха без посока. Външните четиристенни колони бяха с изчистени и нежни орнаменти в контраст с пищната декорация на вътрешния свод в стил мануелин. Прекосиха разсеяно галерията, докато накрая американецът престана да проявява интерес към изваяните от камъка символични фигури и погледна Томаш.

— И така, Том? Имате ли вече отговори?

Португалецът сви рамена.

— Не знам дали имам отговори или още въпроси.

Молиарти цъкна недоволно с език.

— Том, часовникът отброява минутите, нямаме време за губене. Изминаха две седмици, откакто бяхте в Ню Йорк, и една седмица, откакто сте в Лисабон. Трябват ни бързи отговори.

Томаш се приближи до шадравана с каменния лъв, хералдическо животно на свети Йероним, от чиято уста се изливаше струя вода с монотонен и успокоителен ромон. Потопи ръка в студената и кристално чиста вода, но не обърна внимание на статуята; други, по-важни въпроси тревожеха съзнанието му.

— Вижте, Нелсън, не знам дали това, с което разполагам, ще ви хареса, но това е резултатът от ребуса, който професор Тошкано ни е оставил.

— Разшифровахте ли вече онова послание? — попита Молиарти.

Томаш седна на каменната пейка с гръб към двора пред масивния мраморен монумент на Фернандо Песоа и отвори чантата си.