Кодекс 632 [bg]

— Хареса ли ви?

— Много. Спомням си, че беше фантастично вкусно, но скъпо. Защо?

Тя се усмихна.

— Знаете ли, професоре, мисля, че няма да можете да ми обясните всичко само за половин час. Не е ли по-добре да обядваме вкъщи и да ми помогнете да проумея нещата на спокойствие, без да бързаме?

— Да обядваме у вас ли?

Предложението го смути и той не знаеше как да реагира. Предусети, че поканата може да му навлече хиляди проблеми и усложнения, но несъмнено Лена беше приятно момиче, чувстваше се добре в нейната компания и изкушението беше голямо.

— Да, обещавам да ви приготвя шведско ястие, от което пръстите си ще оближете.

Томаш се поколеба. Помисли си, че не би трябвало да приема. Да обядва в дома на студентка, и то не каква да е студентка, беше опасна крачка, не му беше до авантюри. Но, от друга страна, какви биха могли да са реалните последствия, ако приеме поканата? Дали не преувеличаваше все пак? В крайна сметка беше само един обяд и един частен урок, нищо повече. Какво лошо би могло да има в това? Какъв беше проблемът да прекара един-два часа с нея и да ѝ разкаже за клинописното писмо? Доколкото му беше известно, не беше забранено да дава частни уроци на студенти по неговата дисциплина. Разликата беше в това, че вместо да бъде в аудиторията или в кабинета му, щеше да стане извън факултета. И какво от това? Какъв е проблемът? Всъщност щеше да помогне на една студентка, щеше да преподава, а не беше ли именно това мисията му? От друга страна, ако погледнем обективно на нещата, щеше да бъде приятно. Нима има нещо лошо в това да прекара малко време в компанията на такова хубаво момиче? Няма ли право да се отпусне малко? Освен това, мина му през ума, възможността да опита скандинавската кухня наистина си имаше своя чар. Защо не?

— Добре — съгласи се той. — Да обядваме.

Лена разцъфна в очарователна усмивка.

— Чудесно — възкликна тя. — Ще ви приготвя такова ядене, че ще молите за още. Да се разберем за утре?

Томаш си спомни, че на следващия ден трябваше да ходи с Конщанса до училището на Маргарида. Бяха поискали среща с директорката на училището, за да опитат да разрешат въпроса с липсващия специален педагог, и беше немислимо да отсъства.

— Не мога — поклати глава. — Имам ангажимент утре.

— А другиден?

— Петък? Хм… да, свободен съм.

— В един следобед?

— Добре. Къде живеете?

Лена му даде адреса и си взе довиждане, като залепи на бузите му две влажни целувки. Тя излезе, но прекрасното ухание на парфюма ѝ продължаваше да се носи из кабинета като призрачно присъствие. Томаш погледна надолу и разбра, учуден, че неговите флуиди бяха отреагирали, телесната химия беше задействала, тялото жадуваше за онова, което разумът потискаше. Силна ерекция издуваше панталоните му.