Ключът на Соломон
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Серия: Професор Томаш Нороня #7
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1520-0
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ключът на Соломон». Краткое содержание книги:
— Лабораторията.
Мария Флор огледа помещението и сложното оборудване наоколо.
— Нямах представа, че "Гулбенкян" се занимава с научни изследвания…
— Разбира се. Но тази лаборатория тук в седалището на фондацията е малка. Истинските проучвания се провеждат в Научния институт "Гулбенкян" в Оейраш.
Тя хвърли тревожен поглед към вратата.
— Мислиш ли, че тук сме на сигурно място?
— Разбира се. Лабораторията се използва само в определени часове. Не се тревожи. Никой не би трябвало да се появи.
Взеха меките възглавници от креслата и ги подредиха на пода в импровизиран дюшек. Имаше баня, която двамата ползваха един след друг, изгасиха осветлението и се излегнаха върху възглавниците, струпани около една нощна лампа.
След дългия и тежък ден двамата имаха нужда да си починат и да се подготвят за следващия.
Томаш се протегна и изгаси лампата. Останаха на тъмно. След около минута обаче той разбра, че няма да заспи лесно. Всъщност причината не се дължеше на днешните събития, както можеше да се очаква, а на присъствието на Мария Флор. Беше първата нощ, която прекарваха заедно, а той не можеше да я докосне. Не си бе представял, че това може да е такова мъчение.
Искаше му се да се плъзне близо до нея, представи си как й казва, че е много студено и би било добре да се стоплят; тя се съгласява и той се сгушва до нея, обгръща я и невинно слага ръка на корема й, но после, уж случайно, я плъзва нагоре много бавно, докато стигне до…
Въздъхна.
— Томаш?
В тъмното се разнесе шепот — повече от час след като бяха угасили светлината.
— Да?
— Спиш ли?
Дълбока въздишка разсече въздуха.
— Опитвам се, но е трудно. Много неща се случиха, мозъкът ми ври.
Не си и помисли да сподели горещите фантазии, които занимаваха ума му.
— И при мен е така — тихо се засмя тя. — Мисля, че няма да успея да заспя скоро. Колкото и да се опитвам да не мисля, в главата ми се въртят какви ли не мисли, но най-вече съм любопитна да разкрия загадката, за която ми разказа.
— Коя загадка?
За символа, нарисуван на бележката в ръцете на директора от ЦРУ в Женева, помниш ли? Каза, че е свързан с най-голямата научна загадка, съществувала някога, и това… ами, събуди любопитството ми. За какво говореше?
Отговорът на този въпрос не беше лесен и историкът замълча за момент, докато обмисляше как да отговори — дали да се опитат да заспят, или е по-добре да се примирят и да останат будни. Пое си дълбоко дъх и рязко скочи, изправи се и запали светлините.
— Имаш ли лист и химикалка?
Мария Флор също стана. Облекчена от решението им да не се насилват да спят, тя се отправи към едно чекмедже, в което бе ровила, когато влязоха в лабораторията. Отвори го и извади бележник с логото на "Гулбенкян" и черен маркер.
Ето.
Томаш махна капачката на флумастера и започна да рисува нещо на първата страница.
— Нямам копие на бележката, оставена от Франк Белами — обясни той. — Но не беше нищо сложно.
— Спомняш ли си какво пишеше?
Историкът не отговори веднага. Надраска нещо в бележника и когато приключи, обърна листа към нея.
— Беше нещо такова.
Мария Флор се приближи до изображението и го разгледа. Текстът под символа бе лесен — пишеше, че Томаш е ключът. В ситуацията, в която бе открита бележката, наистина изглеждаше, че жертвата го посочва като ключа към убийството. Проблемът бе в символа.
— Действително прилича на скица на разпнат човек — отбеляза тя. — Вертикалната черта е тялото и ръцете, вдигнати и разперени в двете страни, сякаш са приковани.
— Точно така са го разтълкували и типовете от ЦРУ — съгласи се историкът. — Или така са искали.
— Но ти твърдиш, че този символ ни препраща към някаква научна загадка?
Томаш постави показалец върху символа.
— Това е пси.
— Пси като парапсихология? — учуди се Мария Флор. — Да не говориш за екстрасензорни възприятия, паранормални явления и други подобни? Ти, който вярваш само в научните доказателства? Неприсъщо ти е.
— Вярно е, че пси е първата сричка от гръцката дума психика, което означава "ум" или "душа" — съгласи се той, като отново хвана маркера. — Но най-важното в тази загадка е да знаем, че пси е двадесет и третата буква от гръцката азбука. Пише се така.
Надраска думата и символа с малки букви и срещу тях транскрипцията им на латиница.
— О, ясно. Какво му е толкова мистериозното?
Във физиката пси се използва като символ за вълнова функция — може би най-странното откритие в историята на науката. Вълновата функция описва характеристика на материята на елементарно, субатомно ниво и позволява на един фотон, електрон, атом или дори молекула да се намира на множество места по едно и също време. В крайна сметка вълновата функция ни разкрива, че реалността съществува само защото ние я създаваме. — Томаш докосна челото си с показалец. — Също като образа на дъгата или шума от дървото, което пада в гората и никой не го чува, реалността с психика, тя е в съзнанието. Пси е в същността на проблема, тъй като обозначава вълновата функция — загадъчното решение на известното уравнение на Шрьодингер.