Свечеряване [bg]

— Би било сериозна беда.

Двамата се канеха да тръгват, когато Елена ги повика.

— Можете да престанете да се правите на мъжаги и закрилници — спря ги тя. — Да потискаш емоциите си е лошо за личността. Изразяването им поддържа душевното равновесие.

— Вижте, вие май сте по-корави, отколкото си мислех — поклати глава Стефан. — Да си устройвате пикници на гробището?

— Елена често идваше тук — обясни Бони и посочи със стръка целина, който държеше в ръка, към близкия надгробен камък.

— Това е гробът на родителите ми — обясни Елена просто. — След катастрофата… тук винаги съм се чувствала най-близо до тях. Идвах тук, когато станеше много напечено или когато се нуждаех от отговор на някой въпрос.

— А някога получавала ли си отговори? — поинтересува се Мат, извади една кисела краставичка от буркана с домашно приготвена туршия и завинти капака.

— Не съм сигурна, дори и сега — отвърна Елена. Беше свалила тъмните очила, шала за глава, малкото шалче и ръкавиците. — Но винаги след това съм се чувствала по-добре. Защо? Да не би да имаш въпрос?

— Ами… да — отвърна Мат неочаквано. После се изчерви, след като се озова внезапно в центъра на вниманието. Бони завъртя очи и се втренчи в него със стръка целина между устните, Мередит се размърда неспокойно, Елена изправи рамене. Стефан, който се бе облегнал с непринудена вампирска грация на близкия натруфен надгробен камък, седна на земята.

— Какво има, Мат?

— Щях да кажа, че днес не изглеждаш добре — заяви Бони тревожно.

— Благодаря ти — тросна й се Мат.

В кафявите очи на Бони заблестяха сълзи.

— Не исках…

Но не можа да довърши. Мередит и Елена застанаха закрилнически от двете й страни като „братство на динозаврите велосираптор7“, както се наричаха. Това означаваше, че който си има неприятности с една от тях, ще си има работа с всички.

— Сарказъм вместо кавалерство? Това не е Мат, когото познавам — заговори Мередит, повдигнала едната си вежда.

— Тя просто се опитва да прояви съчувствие — изтъкна Елена тихо. — А ти се държа гадно.

— Добре, добре! Съжалявам — наистина съжалявам, Бони, — младежът се извърна към нея със засрамено изражение — наистина бях гадняр, а ти просто се опитваше да бъдеш мила. Аз просто… наистина не знам какво точно правя и казвам. Както и да е, искате ли да чуете какво исках да ви кажа или не? — довърши той отбранително.

Всички го увериха в един глас, че искат.

— Добре. Отидох тази сутрин да посетя Джим Брайс — помните ли го?

— Разбира се, аз излизах с него. Капитан на баскетболния отбор. Добро момче. Малко е млад, но… — Мередит сви рамене.

— Джим си е добре. — Мат преглътна. — Ами, просто… не искам да клюкарствам или нещо такова, но…

— Клюкарствай! — наредиха му в един глас трите момичета като хор в гръцка трагедия.

Мат се стресна.

— Добре, добре! Е, бяхме се уговорили за десет часа, но отидох малко по-рано и — ами Каролайн беше там. Тъкмо си тръгваше.

Последваха три шокирани ахкания и един остър поглед от Стефан.

— Искаш да кажеш, че смяташ, че е прекарала нощта с него?

— Стефан! — възмути се Бони. — Така не се разказват сочни клюки. Никога не заявяваш направо какво мислиш…

— Не — прекъсна я Елена. — Остави Мат да отговори. Спомням си достатъчно от преди и имам основания да се тревожа за Каролайн.

— Съвсем сериозни при това.

Мередит кимна.

— Това не е клюка, а необходима информация — рече.

— Добре тогава. — Мат отново преглътна. — Ами, да, това си помислих. Той ми обясни, че тя дошла по-рано, за да се види с по-малката му сестра, но Тамра е само на петнайсет. И се изчерви като домат, докато ми го казваше.

Останалите си размениха сериозни погледи.

— Каролайн винаги е била… ами, леснодостъпна — започна Бони.

— Но аз никога не съм забелязвала да удостоява Джим дори с поглед — довърши Мередит.

Двете погледнаха към Елена за отговор. Тя бавно поклати глава.

— Наистина не виждам основателна причина тя да посещава Тамра. А и освен това… — стрелна бързо с поглед Мат — има още нещо. Какво друго се случи?

— Случило се е още нещо? Да не би да се е видяло бельото на Каролайн? — Бони избухна в смях, който обаче пресекна щом видя зачервеното лице на Мат. — Стига, Мат. Това сме ние. Можеш да ни кажеш всичко.