![Свечеряване [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/4/2/svecheryavane-bg-download.jpg)
Свечеряване [bg]
- Автор: Смит Лиза Джейн
- Серия: Дневниците на вампира #5
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-954-9321-33-3
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Свечеряване [bg]». Краткое содержание книги:
Бони се втренчи. Всичко това ставаше в долния край на екрана и не се видя, но Бони можеше да се закълне, че малката му прекрасна любима го е ръгнала яко в корема.
— Ще се видим, да кажем „Земя Нула“ в два часа? — попита Елена.
Бони се върна обратно в реалността. Елена никога не ти даваше време за размисъл.
— Ще съм на линия! — извика тя.
— Елена! — възкликна, едва поемайки си дъх Мередит. — Елена! — този път прозвуча като ридание. — Елена?
— Мередит. О, не ме карай да плача. Тази блуза е от чиста коприна!
— Тя е от чиста коприна, защото е моята блуза, ето защо!
Елена внезапно доби невинния вид на ангел.
— Знаеш ли, Мередит, явно напоследък доста съм пораснала…
— Ако краят на изречението е: … така че на мен ми стои по-добре… — гласът на Мередит прозвуча заплашително — тогава те предупреждавам, Елена Гилбърт… — Млъкна и двете момичета избухнаха в смях, а сетне се разплакаха. — Можеш да я задържиш! О, можеш да я задържиш!
— Стефан? — Мат размаха телефона си, първо предпазливо, сетне го удари в стената на гаража. — Не мога да видя… — Спря и преглътна. — Е–ле–на? — Думата излезе бавно и разчленено.
— Да, Мат. Върнах се. Дори и тук. — Тя посочи към главата си. — Искаш ли да се видим?
— Слава богу, слава богу — промърмори Мат, облегнат на новозакупената си, почти в движение, кола.
— Мат? Не те виждам. Добре ли си? — чу се някакво шумолене. — Мисля, че той припадна.
— Мат? — раздаде се гласът на Стефан. — Тя наистина иска да те види.
— Да, да. — Мат вдигна глава и примигна срещу телефона. — Елена, Елена…
— Съжалявам, Мат. Не си длъжен да идваш…
Мат се изсмя кратко.
— Сигурна ли си, че си Елена?
Елена се усмихна с усмивката, която бе разбила хиляди сърца.
— В такъв случай — Мат Хъникът, настоявам да дойдеш и да се срещнеш с нас при „Земя Нула“ в два часа. Така по-добре ли е?
— Мисля, че почти го налучка. Старата Елена с нейния императорски маниер. — Той се закашля театрално и подсмръкна. — Съжалявам — малко съм настинал; или е някаква алергия.
— Не ставай глупав, Мат. Ти ревеш като бебе, аз също — сряза го девойката. — Както и Бони и Мередит, когато им се обадих. Аз пък плача почти цял ден — и вече трябва да побързам, ако искам да се приготвя за пикника и да бъда навреме за срещата. Мередит смята да те вземе с колата. Донеси нещо за пиене или ядене. Обичам те!
Елена остави телефона. Дишаше тежко.
— Ех, това беше доста тежко.
— Той все още те обича.
— Да не би да е искал да си остана бебе през целия си живот?
— Може би му е харесвал начина, по който казваше „здравей“ и „довиждане“.
— Сега ти ме поднасяш. — Брадичката на Елена потрепери.
— Никога на този свят — рече Стефан нежно. После внезапно сграбчи ръката й. — Хайде, трябва да напазаруваме за пикника, а също и да купим кола — рече и я дръпна нагоре.
Тя смая и двамата като полетя толкова бързо, че Стефан едва успя да я стисне за китката, за да не се изстреля към тавана.
— Мислех, че вече имаш гравитация!
— Аз също! Какво да правя?
— Мисли тежки мисли!
— Ами ако не се получи?
— Ще ти купим котва!
В два часа Стефан и Елена пристигнаха на гробището на Фелс Чърч със съвсем нов червен ягуар. Елена носеше черни очила, косата й бе вдигната нагоре и забулена с черен шал, малко шалче, което закриваше долната част на лицето й, черни дантелени ръкавици, заети от госпожа Флауърс и спомен от младостта й, за които призна, че не знае защо си ги е сложила. Мередит заяви, че наистина представлява страхотна картинка с виолетовото потниче и джинсите. Бони и Мередит вече бяха постлали покривката за пикника и мравките опитваха от сандвичите, гроздето и нискокалоричната салата със спагети.
Елена им разказа как се събудила тази сутрин, след което последваха още прегръдки, целувки и сълзи, така че на мъжката част от компанията малко й писна.
— Искаш ли да проверим гората наоколо? Да проверим дали тези неща малахи са наоколо? — предложи Мат на Стефан.
— Дано да не са — отвърна Стефан. — Ако тези дървета, които са толкова далеч от мястото на инцидента, гъмжат от…
— Няма да е на хубаво?