Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 180
Перейти на страницу:

— Коя е тая колежка, някоя хубава ли е?

От другата страна последва миг мълчание. Златанов се канеше да повиши тон, когато чу отговора.

— Доктор Казакова. Тя работи на трасето на…

— Кой?! — рязко се изправи Славея.

— Ъъъ… Казакова… — гласът едва се чуваше.

— Кога, бе? — изрева.

— Ами… днес дойде при мен да ме пита за съкровището. Интересуваше се от купата. Каза, че е намерила фрагмент от амфоровата каничка… Нали за него трябваше да ти звъня?

— Не говори повече, утре съм при теб — каза Славея и затвори телефона.

* * *

Тихата нощ бе влажна и гореща. Във въздуха витаеше усещане за безметежност и покой. Сякаш всички хорски грижи се бяха изпарили и всеки бе намерил своето кътче спокойствие.

Венци Русев стоеше прикрит в сенките и наблюдаваше вратите на интензивното отделение вече повече от час. Бързо установи ритъма на посещенията на сестрата и разбра, че от мига, в който влезе, ще разполага с не повече от десет минути.

Предостатъчно.

Не успя да разбере дали Кирето е говорил с някого. Всъщност това нямаше значение, никой не би се занимавал с бълнуванията на някакъв упоен смъртник. Проблемът щеше да дойде, когато вече не е толкова упоен. Не биваше да позволят това. Яд го беше, че се налага лично да разчиства след Златанов, но доколкото познаваше другия идиот — Кофата, ако оставеше на него, сигурно до сутринта всички щяха да бъдат арестувани.

Не можеше да остави съдбата си в ръцете на други. Никога не го бе правил, нямаше да го допусне и сега. Когато Славея му нареди на всяка цена да изтръгне какво е значението на онзи надпис от професора, той предвидливо отмъкна фланелката и членската карта на Боряна Казакова. Предпочиташе да не ги използва, но му се наложи. Благодарение на прозорливостта си успя да насочи разследването в съвсем друга посока. Едва ли някой от биячите на Славея би се досетил да направи това. Сега отново трябваше да разчита на себе си и нямаше да се поколебае да го направи.

Сестрата излезе от стаята, като остави вратата леко открехната, за да чуе звуците на алармите, и се насочи към малката стаичка за почивка. По телевизията вървеше любимият ѝ сериал. Не искаше да изтърве нещо.

Без да губи време, Венци се плъзна в затъмнената стая на интензивното отделение.

* * *

Смяната на доктор Генчев приключваше без особени проблеми и той не се чувстваше уморен. Дори напротив — бе пълен с енергия. Когато реши да спази Хипократовата клетва и да спаси Кирето вместо да се наслади на отмъщението, светът около него някак се обърна. Може и да си въобразяваше, но животът му сякаш потичаше в правилната посока. Някак събитията започнаха да се нареждат и това караше доктора да влага младежки ентусиазъм във всичко, с което се захванеше. Изживеният катарзис го караше да се чувства нов човек.

Замисли се за Кирето. След като го бе кърпил, в интензивното не го бе виждал. Само знаеше, че е жив и че има всички изгледи да се възстанови. Е, никога нямаше да бъде същият, не и с парализа на долните крайници, но щеше да е жив.

Господ си знае работата, помисли си. За този млад човек физическата форма бе всичко, а сега му бе отнета. Осъждаше го на мизерия и мъчението да преживява всеки ден отново и отново. Не изпитваше злорадство, единствено тъжно съжаление.

Искаше да го види отново.

* * *

Стъпките му го водеха по притъмнелия коридор към интензивното отделение. Малко преди да стигне до вратата, се размина с висок забързан човек в тъмни дрехи. Не би му обърнал внимание, тъй като често се случваше правилата да се нарушават и да се допускат роднини на болните в интензивното, но дрехите на този привлякоха погледа му. Въпреки горещината вън човекът носеше черна фланела с дълъг ръкав, тъмносини дънки и ниско нахлупена бейзболна шапка.

Хвърли му изпитателен поглед, но онзи отклони очи, сви лице към гърдите си и ускори крачка, като почти го блъсна на разминаване. Докторът успя да забележи изпитото лице в сянката на шапката.

Напомни си да смъмри сестрите, че отново пускат посетители, където не трябва.

Посегна да отвори вратата и тогава чу писъка на алармите. Сестрата изскочи от стаичката за почивка и влетя в залата.

Когато достигна до леглото на Кирето, вече бе твърде късно, за да направи каквото и да било.

* * *

Докато чакаше полицията, доктор Генчев се двоумеше дали да разкрие факта, че знае кой е Кирето и в какво е бил замесен. В същото време опитваше да възстанови образа на човека, с когото се размина на влизане.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)