Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 180
Перейти на страницу:

Очите ѝ се рееха над далечните хълмове.

— Пренаредихме сензорите и опитахме отново — продължи Боряна. — Тогава се показа някаква кухина под основната гробница. На дълбочина тринайсет метра. С размери шест на осем.

— Доста прецизно сте я измерили.

— Да, можеше да се направи, защото имаше правилна форма и изпъкваше съвсем ясно.

Петър се сети за остров Свети Иван и неговите храмове, които бяха надграждани един над друг в продължение на векове. Само че там ставаше дума за целенасочен синкретизъм, докато тук имаше гробница на отдавна починал владетел.

— Това не е нормално за гробниците, нали? — предположи той.

— Не, никак дори.

Боряна говореше тихо, сякаш мислеше за нещо друго.

— Какво стана по-нататък?

— Нищо — сви рамене тя. — Там е работата, че нищо не стана. Имахме нужда от по-прецизна техника, за да се установят точните граници и разположението на кухината. Техника, с която не разполагахме тогава. Импулсните георадари с работна дълбочина до трийсет метра не се използват често. Трябваше да се наеме, но не се намериха пари.

Разбира се, досети се Петър, финансирането на археологически проекти изискваше сериозен ресурс, който вероятно не бе по силите на държавата. Чувал бе, че е възможно разкопките да се спонсорират от частни фондации, но обстоятелствата около подобни практики бяха мъгляви, често на ръба на закона. Да не говорим за достоверността на резултатите — поговорката, че този, който плаща, поръчва музиката, бе напълно валидна. Все пак това отваряше вратичка.

— Колко може да струва? — заинтересува се той.

— Оооо, хич не си го помисляй — възкликна Боряна. — Необходими са прецизни импулсни георадари с висока разделителна способност — НАСА използват такива за изучаване на лунната повърхност. След това нямаш и представа колко струва, за да се започнат разкопки. Говорим вероятно за милиони. За бумащината да не споменавам. Пък и точно в момента нямаме време да се занимаваме с това.

Съгласи се, че идеята бе глупава. Дори и да успееха да открият подходяща техника, навярно нямаше да могат да намерят парите. Поне не и за ограниченото време, с което разполагаха. При положение че опитваха да не се набиват на очи, нямаше как да се добере до сметките си в английските банки, без да предизвикат нова среща с онзи полицай.

— Освен това има и друго — продължи Боряна. — Никой няма да позволи да се копае под гробницата. Поне не толкова лесно — тя е включена в списъка с архитектурните ценности на ЮНЕСКО. Точно това бе причината да спрем навремето.

— Да, сигурно си права — съгласи се Петър и обърса чинията си с последното парче мекица. — А защо мислиш, че е възможно точно там да намерим пещерата на Залмоксис?

— Точно поради факта, че такова нещо не е срещано досега. Дори да не е пещерата на Залмоксис, там има нещо, а след онова, което видяхме под Бакърлъка, вече не се съмнявам, че е част от тайните обреди. Пък и е в центъра на цял обреден комплекс на гетите, чийто жрец е бил той. И поради цялата история на тази гробница. Прекалено е необичайна, дори забулена в мистерии.

Думата мистерии увисна във въздуха и за миг им припомни всичко онова, с което се сблъскаха в кратките дни, откакто бяха тръгнали по петите на съкровището, заровено под стълбите. Цялата невъзможност на случилото се до този момент правеше подобно налудничаво предположение да звучи съвсем правдоподобно.

— Дааа… — проточи Петър — отново мистерии. Хайде, ще ми разкажеш в колата.

* * *

— Най-високата в Северна България и доколкото помня, в тази част на Балканския полуостров. Това едно — изброяваше Боряна, докато колата летеше по огрения от слънцето път. — После, в нея е погребан Дромихет — цар на гетите и техен жрец.

— Племето на Залмоксис — намеси се Петър. Шофираше с една ръка, отпуснал другата върху скоростния лост. Горещината създаваше илюзорни локви по пътя далеч пред тях.

— Точно. Обаче интересното е, че когато е строена гробницата, той е бил още жив.

— Кой, Залмоксис ли?

— Уф, че си и ти… Дромихет. Този, който я е поръчал. Слушаш ли ме въобще?

Петър игнорира забележката ѝ.

— Поръчал я е приживе? Това наистина е интересно.

— Да — отговори Боряна. — Обаче докато се е строяла, Дромихет е умрял. Тя затова е недовършена.

— Как недовършена?

— Някои от скулптурите не са довършени, други са издялани доста грубо, изоставени по средата. Нищо общо няма с прецизната работа по другите части на гробницата. Сцената под свода също не е довършена, а част от силуетите са само очертани.

1 ... 52 53 54 55 56 57 58 59 60 ... 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)