Ритуалът [bg]

— А онази жена от фреските в храма? Нали каза, че е Голямата Майка, главната богиня на Кабирите.

— Да, какво за нея?

— Ако всичко нарисувано е истинско, значи, че и жената е истинска и ритуалът завършва с… хм… акт.

— Е, сигурно всяка жена може да свърши работа — погледна го косо Боряна.

Сега бе ред на Петър да се изчерви.

— Е, да, де, но не трябва ли да е богиня, за да е пълноценен ритуалът?

— Ех, Пете — усмихна се тя, — не си ли разбрал още, че всяка жена е богиня…

— Хахаха, обгрижвана от съответните ритуали, нали? Защо ли се чувствам чудесно като заклет атеист? — засмя се в отговор той и допълни: — Има и друго. Видя ли онзи с меча, който бе насочен към гърдите на човека с превръзката на очите?

— Видях го.

— Май после в купата онова, което пиеха с богинята, не беше вино…

— Да, така е — потвърди Боряна. — Пък и грифонът на дъното на купата е показателен.

— Какво имаш предвид?

— Не видя ли онази купа в музея?

— Е, да, какво за нея?

— Грифонът разкъсва сърна, посланието тук е директно — Боряна потропваше леко с крак. — Пречистване чрез символична смърт, която трябва да приемеш смирен, с пълна вяра в богинята. Навярно има и някакви изпитания, през които да се премине.

— И да пиеш кръвта си?

Боряна вдигна рамене.

— Кой знае, може и да е част от изпитанията. Или да не го разбираме правилно.

Петър схващаше донякъде символиката, но актът на пиене на човешка кръв го озадачаваше. Не помнеше да е чувал за човешки жертвоприношения при древните траки. Като изключим робите и жените, погребвани с владетеля, разбира се, но те трябваше да придружат мъртвия в неговия задгробен живот. Не бяха жертвани като дар към боговете.

— Хм, да пият кръв… Не е ли малко варварско?

— Какво означава варварско? — отвърна с въпрос Боряна. Кракът ѝ не спираше да потропва по пода.

— Не знаех, че траките са практикували човешки жертвоприношения — усъмни се той. — Че и канибализъм…

— Практикували са, даже съвсем директни.

— Нямах представа…

— Отново са отнесени към Залмоксис и философията му — продължи Боряна, след което допълни: — Много неприятни са били — веднъж на пет години избирали пратеник до бога — в случая Залмоксис — предавали му посланията си и го хвърляли към трима воини, държащи копия, така че сам да се набоде.

— Сериозно?

— Напълно. При това, ако не умирал веднага, оставали много разочаровани, тъй като за тях това означавало, че боговете не искат да приемат пратениците. Затова пращали нов.