Градината на пеперудите [bg]

— Майка ти не знае за това, нито пък трябва да узнава. Напрежението от грижата за толкова много хора прекалено ще натовари сърцето ѝ. — Звучеше толкова сериозно, толкова искрено. Виждах как синът му се доверява на всяка дума. На лицето му се изписа облекчение, което прогони мимолетния прилив на ужас, че баща му си има харем за собствено удоволствие.

Глупаво, глупаво момче.

Щеше да разбере истината. Първия път, когато чуе момиче да плаче, първия път, когато зърне нечии криле, първия път, когато стените се вдигнат и изложат на показ Пеперудите, запечатани в смола и стъкло, ще разбере истината. Засега захапа стръвта. Но когато разбере истината, дали няма да е затънал прекалено дълбоко, за да постъпи правилно?

Седяхме в онази стая почти час. През това време Градинаря поднасяше своята версия на случващото се, като от време на време се втренчваше в мен и чакаше да кимна и да се усмихна. Правех го, докато стомахът ми се обръщаше, но и аз, също като Блис, все още не исках да умирам. Не таях надеждата, която майката на Йохана ѝ бе вдъхнала, но ако разполагах с още няколко години, си ги исках, дори и да бяха такива. Иначе трябваше да се откажа от прекалено много възможности, да се предам, затова продължавах нататък. След като не бях прибягнала до самоубийство, не смятах безропотно да посрещна смъртта си.

Накрая Градинаря погледна часовника си.

— Вече е почти два часа сутринта — въздъхна той, — а ти имаш лекции в девет. Хайде, ще те изпратя до къщата. И помни, нито дума, дори и на Ейвъри, освен ако не си тук. Ще ти дам код, когато съм сигурен, че мога да ти имам доверие. И аз щях да стана. Когато пуснах крака на пода обаче, той направи едва забележим жест, с който ме накара повторно да се отпусна на дивана.