Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Диамантът на Венеция [bg]
Диамантът на Венеция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Диамантът на Венеция [bg]

Электронная книга - «Диамантът на Венеция [bg]». Краткое содержание книги:

История за порок и хазарт, за алчност и благородство и за любовта, която преодолява всички препятствия — дори и смъртта… Венеция, 1604 г. Из средите на комарджиите и куртизанките в града плъзват слухове за рядък и безценен диамант, дошъл от Константинопол. Търговецът Пол Пиндар е убеден, че има връзка между скъпоценния камък и съдбата на изчезналата му годеница Силия Лампри. А единственото желание на Пол е да намери своята любима! Обсебен от тайнствения диамант, той успява да си осигури място в игра на карти с високи залози и награда — „Синевата на Султана“, като пренебрегва предупрежденията за опасност на своя служител Джон Карю и на куртизанката Констанца. В богат манастир на един от островите във венецианската лагуна сестра Анета, новопостъпила монахиня, е единствената, която е виждала „Синевата на султана“ и знае как се е озовал във Венеция. Един ден тя се сблъсква с Джон Карю, който обича да съблазнява млади монахини и тайно ги посещава в килиите им. В негово лице Анета вижда човек, който може да я отведе до Пол, за да изпълни тя последното желание на приятелката си Силия, а Карю открива в манастира повече от това, което е очаквал… Кейти Хикман е автор на седем успешни книги, включително два исторически бестселъра — „Courtesans“ и „Daughters of Britannia“. Последните й творби са „Тайната порта“ и „Диамантът на Венеция“, първа и втора част от трилогия, развиваща се в края на ХVI и началото на ХVII век. Книгите й са преведени на над двайсет езика. Кейти Хикман живее в Лондон с двете си деца и съпруга си, философа А. К. Грейлинг.
1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 120
Перейти на страницу:

Настъпи кратка пауза, докато Карю осмисляше чутото. Накрая попита:

— Значи знаеш за всичко това, така ли?

— Дали знам за Силия Лампри ли? — възкликна Амброуз, а когато зърна изненадата физиономия на Карю, се засмя доволно. — Господ ми е свидетел, че я познавах още от мъничка! Познавах и баща й, отличен капитан, нека душата му да почива в мир! Чухме новините за корабокрушението, всъщност всички търговци в Лондон я знаят. С потъването на кораба „Силия“ потънаха и големи суми пари. Но ако Пиндар смята, че тази жена от харема може да е Силия Лампри, значи дълбоко се заблуждава! — С тези думи Амброуз дари Карю с един от своите продължителни, изпитателни погледи. — Говори се, че ти си я видял, Джон. Вярно ли е?

— Да, видях я — отговори Карю, а после допълни: — Или поне така мисля.

— Значи не можеш да бъдеш сигурен?

— Напротив, сигурен съм. Разбира се, че съм сигурен! Или поне… — и за първи път се поколеба — на времето бях сигурен.

— Колко време мина от тогава?

— Четири години. Макар да ми изглеждат повече на фона на… толкова много неща — Карю извърна поглед. Но това беше вярно — колкото повече се сещаше за това, толкова повече споменът се отдалечаваше, докато накрая се размиваше като лунен лъч във вода. — Тогава бях с Том Далъм — чу се да изрича.

— Майсторът на органи ли?

— Същият — кимна Карю.

Том Далъм. Не се беше сещал за него от години. Сега Карю си спомни как един ден беше отишъл в двореца заедно с майстора на органи. Имаше малък двор, покрит с мраморни плочи, където Далъм строеше орган — подарък за султана от търговците от компания „Левант“. Охраната им беше направила знак да отидат до едно място в стената, където имаше малка решетка. Карю помнеше как бяха погледнали през решетката и бяха видели втори таен двор, където трийсетина от наложниците на великия падишах играеха на топка. Спомняше си и как стражът беше тропнал с крак по земята, за да ги накара да се отдръпнат.

— Но аз не можех да помръдна. Защото бях видял онова момиче — изрече колебливо Карю, — момичето, което беше по-различно от всички останали.

Представяше си я съвсем ясно. Тя седеше малко встрани от останалите и беше облечена много богато. На врата й имаше някакво колие, като че ли бяха перли. Бяла кожа и красива коса, червеникавозлатиста. Том Далъм го дръпна за ръкава, умолявайки го да се махне оттам. Но той не можеше, защото в този момент си даде сметка коя е тази жена. Разтърка очи и си спомни вълнението в собствения си глас, когато изрече: „Бог да ни е на помощ! Това е Силия, Силия Лампри! Всички я мислехме за мъртва!“.

— Бях сигурен, че е тя! — рече. — Бих я познал навсякъде!

— Е, добре. Всичко е много хубаво. Но ако питаш мен, едно момиче в шалвари не се различава по нищо от други момичета в шалвари — отбеляза Амброуз и се изкиска странно. — Каква история! Мъртвата годеница на Пиндар да се озове в пил парника на султана! — Очевидно намираше тази картина за адски забавна. — Предполагам, не ти е хрумнало, че си могъл да задържиш тази информация за себе си, нали? Е, няма значение — въздъхна. — Стореното, сторено.

Изпъна гръб на седалката си, изведнъж отново стана сериозен.

— Но има и друга причина, поради която реших да те взема с мен и сега разбирам, че съм избрал най-подходящия човек за тази работа! Човек, когото много го бива да се промъква тайничко. Пиндар ми каза, че ти отлично познаваш това място — и кимна по посока на манастира, към който се приближаваха.

— Познавам това място ли? — промърмори Карю и така стисна кокалчетата на едната си ръка с другата, че те изпукаха. — Не съм много сигурен какво искате да кажете с това, сир!

— О, аз знам всичко за развратния ти живот! — изрече спокойно Амброуз. — Но ти няма за какво да се тревожиш, това изобщо не ме засяга! В една къща, пълна само с жени, оставени да си правят каквото си искат, смесица от еретички и католички… — добави с унищожителен тон, — какво друго може да се очаква?! Аз изобщо не одобрявам подобни места. Ти си още млад, но аз си спомням добре великото разрушаване на манастирите при стария крал Хенри[11] — добро нещо беше, от мен да знаеш! Ако беше мой слуга, аз, разбира се, щях да заповядам да ти ударят сто удара с камшик — продължи весело, — но за късмет ти не си моя грижа! Е, кажи ми, Джон — рече Амброуз и плъзна небрежно пръсти във водата, — той защо не го прави?

— Кое? Да заповяда да ми ударят сто удара с камшик ли?

Амброуз му се усмихна благосклонно и отбеляза:

— Бива си го този твой ум, а?

Карю го погледна, а после бързо извърна очи. Разговорът взе твърде неочакван обрат и той не беше много убеден, че това му харесваше.

вернуться

11

Има се предвид управлението на английския крал Хенри VIII. Разрушаването на манастирите е един от главните политически актове, с които той откъсва Англиканската църква от папата и римокатолицизма. — Б.пр.

1 ... 49 50 51 52 53 54 55 56 57 ... 120
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)