Време на промени [A Time of Changes - bg]

От Манеран, двамата се отправили на запад, покрай южния бряг, докато стигнали бреговете на Шумарския залив. После свърнали на север, минали през прохода Стройн, където свършват високите Хюиштори. Навлезли в Мочурливите низини, които никак не им се понравили и най-накрая попаднали в Мразовитите низини, където помислили, че ще загинат от студ. Ето защо, отново поели на юг и след няколко дни, пред погледите им се изправили вътрешните склонове на Треишторските планини. Не се виждал никакъв проход, през който да пресекат тази планинска верига. Поели на юг, покрай източните хълмове, но се заблудили отново в Изгорените низини, където едва не загинали от непосилни страдания и най-накрая, съвсем случайно навлезли в Треишкия проход, отвъд който лежала студената и мъглива провинция Треиш.

Още на първия ден от пристигането си в тази област, боговете открили бистър поток, който бликал от склона на планината. Отворът, от който идел потокът имал девет страни, а скалата около него блестяла така ярко, че заслепявала очите. И този ослепителен блясък бил разноцветен, пулсиращ и менящ се в зелено, червено, тюркоазено, виолетово и какво ли не още. А водата, която бликала, също блестяла във всички цветове на дъгата. Потокът правел няколко завоя, а после се вливал в неголяма рекичка, където всички вълшебни цветове мигом изчезвали.

— Дълъг път изминахме през Изгорените низини, — рекъл Кинал, — и гърлата ни са пресъхнали. Ще отпием ли от водата?

А Тирга отвърнала:

— Да, нека да пийнем.

Сетне коленичила до потока. Тя свила ръцете си в шепи, напълнила ги с блещукащата вода и отпила, пил и Кинал, а водата била толкова вкусна, че те потопили лица в потока и загълтали жадно.

И тогава изпитали странно усещане, не само в телата, но и в умовете си. Кинал погледнал към Тирга и осъзнал, че може да вижда мислите в душата й и били обагрени тези мисли с любовта й към него. А тя погледнала към него и също прочела мислите му.

— Сега вече сме различни — рекъл Кинал, но дори не се наложило да произнася тези думи, защото Тирга ги прочела в мига, когато се оформили в него. А тя отвърнала:

— Не, не сме различни, но най-сетне можем да оценим онзи дар, който винаги сме притежавали.

И това било вярно. Защото те притежавали много дарове, които досега не били използвали. Можели да летят в небесата като птици, да променят формата на телата си, можели да пресичат Изгорените и Мразовитите низини без да изпитват затруднения, да живеят без да приемат храна, да спират процесите на стареене и отново да си върнат младостта, можели да говорят, без да произнасят нито една дума. И всичко това можели да вършат още преди да се потопят в потока, само че не знаели как и ето че сега най-сетне овладели уменията, които притежавали по рождение. И като отпили от водите на пъстроцветния поток, те научили как да станат богове.