Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

Тирион въздъхна.

— Значи ще трябва да дадем кървав урок с този нещастник.

— Сир Джейслин би могъл да уреди просто да изчезне, но един съд пред краля би помогнал да осигурим продължителната вярност на останалите капитани.

„И също така да осигури занимание на царствения ми племенник.“

— Както кажете. Дайте му една порция от правосъдието на Джофри.

Варис драсна по пергамента.

— Сир Хорас и сир Хобър Редвин са подкупили един страж, за да ги изведе през слугинската порта по-следващата нощ. Уредили са да отплават на галерата „Лунен беглец“, предрешени като гребци.

— Не можем ли да ги вържем на тези гребла за няколко години, да видим колко ще им хареса? — Усмихна се. — Не, сестра ми ще се наскърби, ако се лиши от толкова скъпи гости. Уведомете сир Джейслин. Да задържат човека, когото са подкупили, и да му обяснят каква висока чест е да служиш като брат на Нощния страж. И да поставят постове около „Лунен беглец“ в случай, че двамата Редвин намерят друг войник, на когото не му стигат парите.

— Ваша воля. — Ново драсване по списъка. — Вашият човек Тимет тази вечер е заклал сина на един кръчмар при игра на комар на Улицата на среброто. Обвинил го, че лъже с плочките.

— Вярно ли е?

— О, несъмнено.

— Тогава честните хора в града дължат благодарност на Тимет. Ще се погрижа да получи похвала от краля.

Евнухът се изкикоти нервно и отново си отбеляза.

— Освен това изведнъж се изсипа цяла напаст от свети хора. Кометата е привлякла какви ли не шантави жреци, проповедници и пророци. Просят край кръчми и гостилници и пророкуват гибел и разруха на всеки, който се спре да ги слуша.

Тирион сви рамене.

— Наближава тристагодишнината от дебаркирането на Ерон и това трябва да се очаква. Оставете ги да си дрънкат.

— Но те всяват страх, милорд.

— Мислех, че това е твое дело.

Варис покри устата си с ръка.

— Колко жесток сте да казвате това! Още нещо. Лейди Танда вчера вечерта даде скромен прием. Донесъл съм ви менюто и списъка на гостите. Когато налели виното, лорд Джилс станал да вдигне чаша за краля, а сир Бейлон Суан го чули да подхвърля: „За това ще ни трябват три чаши.“ Мнозина са се смели…

Тирион вдигна ръка.

— Стига. Сир Бейлон се е пошегувал. Не ме интересуват предателски приказки на маса, лорд Варис.

— Мъдър сте, колкото сте добър, милорд. — Свитъкът изчезна в ръкава на евнуха. — Двамата ще си допаднем много. Сега ще ви оставя.

След като евнухът си отиде, Тирион остана загледан в свещта и зачуден как сестра му ще приеме изгонването на Джанос Слинт. Доколкото можеше да прецени, едва ли щеше да се зарадва, но освен да изпрати гневно оплакване до лорд Тивин в Харънхъл, не виждаше на какво друго може да се надява Церсей. Сега Тирион държеше Градската стража, плюс сто и петдесет свирепи воини от клановете и нарастваща сила наемници, които му събираше Брон. Изглеждаше защитен добре.