Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Лорд Слинт — подвикна Тирион, — вярвам, че познавате сир Джейслин Байуотър, нашият нов командир на Градската стража.

— Не можем да ви чакаме дълго, милорд — каза сир Джейслин на Слинт. — Кейовете са тъмни и са далече, а улиците нощем не са безопасни.

Докато златните плащове извеждаха доскорошния си командир, Тирион покани сир Джейслин да седне и му подаде един свитък.

— Пътят е дълъг и на лорд Слинт ще му трябва компания. Погрижете се тези шестимата да го придружат на „Летен сън“.

Байуотър погледна имената и се усмихна.

— Както заповядате.

— Има един — тихо добави Тирион. — Дийм. Предайте на капитана, че няма да се сърдя, ако се случи да падне през борда преди да стигнат Източен страж.

— Чувал съм, че северните води са доста бурни, милорд. — Сир Джейслин се поклони и си тръгна, плащът му се развя зад гърба му. По пътя си стъпка златната пелерина на Слинт.

Тирион остана да седи сам, отпивайки от малкото останало дорнско вино. Слугите влизаха и излизаха, отнасяйки блюдата от масата. Каза им да оставят виното. Когато свършиха, се появи Варис и се плъзна безшумно през залата, облечен в широките си роби и целият ухаещ на лавандула.

— О, колко сладко го направихте, добри ми милорд.

— Защо тогава е този горчив вкус в устата ми? — Джуджето притисна с пръсти слепоочията си. — Казах им да хвърлят Алан Дийм в морето. Ужасно се изкушавам да направя същото с вас.

— Щяхте да се разочаровате от резултата — отвърна Варис. — Бурите идват и си отиват, вълните се разбиват горе, голямата риба изяжда малката, а аз продължавам да пълзя. Ще ви притесня ли много, ако опитам от виното, което толкова се хареса на нашия лорд Слинт?

Тирион махна с ръка към каната.

Варис си напълни чаша.

— Ахх. Сладко като лято. — Отново отпи. — Чувам как зърната грозде пеят на езика ми.

— Аз пък се чудех какъв е този шум. Кажи на гроздето да млъкне, главата ми ще се пръсне. Сестра ми е била. Точно това отказа да издаде верният лорд Джанос. Церсей е изпратила златните плащове в бардака.

Варис се изкиска нервно. Значи го бе знаел през цялото време.

— Това го премълча — обвини го Тирион.

— Милата ви сестрица — каза Варис толкова натъжен, че още малко и щеше да се разплаче. — Трудно е да кажеш такова нещо на човек, милорд. Боях се как ще го приемете. Можете ли да ми простите?

— Не — сопна се Тирион. — Проклет да си. Проклета да е и тя. — Знаеше, че не може да пипне Церсей. Все още не, дори да искаше, а и съвсем не беше сигурен, че го иска. Но все пак го глождеше да си седи така и да разиграва жалки сценки на правосъдие, наказвайки нещастници като Джанос Слинт и Алар Дийм, докато сестра му продължава дивашкия си курс. — В бъдеще ще ми казвате каквото знаете, лорд Варис. Всичко, което знаете.