Сблъсък на крале [A Clash of Kings - bg]

— Изглежда, сестра ми казва истината за смъртта на Старк. Май трябва да сме благодарни на племенника ми за тази лудост.

— Крал Джофри заповяда. Джанос Слинт и сир Илин Пейн го изпълниха. Бързо, без колебание…

— …почти все едно, че са го очаквали. Да, на този терен вече стъпвахме, без полза. Глупост.

— След като Градската стража е в ръцете ви, вече имате добри позиции да се погрижите Негова милост да не върши повече… глупости. Разбира се, все още трябва да се има предвид личната гвардия на кралицата…

— Червените плащове ли? — Тирион сви рамене. — Вилар дължи вярност на Скалата на Кастърли. Той знае, че съм тук по волята на баща ми. На Церсей ще е трудно да ги използва срещу мен… освен това те са само стотина. А аз имам поне сто и петдесет свои. И шест хиляди златни плаща в добавка, стига Байуотър да е човекът, какъвто твърдите, че е.

— Ще се убедите, че сир Джейслин е смел, доблестен, изпълнителен… и много благодарен.

— Интересно на кого? — Тирион не вярваше на Варис, макар да не можеше да отрече качествата му. Той несъмнено знаеше доста неща. — Вие защо сте толкова отзивчив, милорд Варис? — попита той оглеждайки меките длани на събеседника си, плешивото му напудрено лице и тънката, мазна усмивка.

— Вие сте Ръката. Аз служа на държавата, на краля и на вас.

— Както служихте на Джон Арин и на Едард Старк?

— Служих на лорд Арин и на лорд Старк с цялото си старание. Бях натъжен и ужасен от крайно преждевременната им смърт.

— Представете си аз как се чувствам. Може да съм следващият.

— О, не мисля — отвърна Варис и разклати виното в чашата си. — Властта е любопитно нещо, милорд. Сигурно сте премислили гатанката, която ви предложих онзи ден в хана?

— Сетих се един-два пъти за нея — призна Тирион. — Кралят, жрецът, богатият — кой остава жив и кой загива? Кому ще се подчини наемникът? Тази гатанка е без отговор, или по-скоро отговорите са твърде много. Всичко зависи от човека с меча.

— И все пак той е никой — каза Варис. — Той няма нито корона, нито злато, нито покровителството на боговете, само къс наточена стомана.

— Този къс стомана е властта над живота и смъртта.

— Точно така… И въпреки това, ако в действителност ни управляват мечоносците, защо се преструваме, че властта държат кралете ни? Защо един силен мъж с меч в ръката изобщо би се подчинил на едно дете като крал Джофри или на прокиснал от вино тъпак като неговия баща?

— Защото тези деца крале и пияни тъпаци могат да повикат други силни мъже с други мечове.

— Тогава тези други мъже държат истинската власт. А дали? Откъде идват мечовете им? Защо те се подчиняват? — Варис се усмихна. — Някои казват, че знанието е власт. Други ни поучават, че цялата власт произтича от боговете. Трети твърдят, че произтича от закона. И въпреки това в онзи ден на стъпалата на септата на Белор нашият богоугоден Върховен септон и законната кралица регент, както и вашият покорен и уж всезнаещ слуга бяхме безпомощни като всеки обущар или бъчвар в тълпата. Кой в действителност уби Едард Старк според вас? Джофри, който даде заповедта? Сир Илин Пейн, който замахна с меча? Или… друг?