Нежно изкушение (Дива любов)
- Автор: Мейсън Кони
- Серия: bold land, bold love #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежно изкушение (Дива любов)». Краткое содержание книги:
— Хайде, любов моя, тук е прекалено горещо. Баща ти беше смел човек. Ще се чувства по-добре, ако знае, че ти не скърбиш прекалено за него.
Той докосна ръката й, но тя се дръпна рязко и му хвърли остър, дори смразяващ поглед.
— Не ме докосвай! — Думите бяха почти изсъскани и злобата, която се долавяше в тях, силно го учуди. — Не искам никога вече да ме докосваш, разбра ли? Баща ми щеше да е още жив, ако ти не ме бе превърнал в едно същество, което направо не познавам.
— Невъзможно е да мислиш така, Кейт — разтревожено каза Робин. — Скоро мъката ти ще отмине. И ние ще имаме деца след време й животът ще следва своя естествен ход.
Кейт го изгледа с такова отвращение, сякаш беше някакво гадно същество, което при това й говореше отвратителни неща.
— Не искам деца от теб.
Робин отвори уста, но нито дума не се отрони от нея. Той бе така изумен, че не знаеше какво да отговори. Разбираше, че Кейт преживява страшна болка, но как би могла да му каже подобно нещо?
— Може би вече носиш мое дете в утробата си — тихо отвърна той.
— По-скоро бих се убила, отколкото да го родя.
Робин я изгледа, онемял от учудване. После се обърна и бавно си тръгна.
Девета глава
Беше страшно горещо и едва се дишаше. Кейт просто не можеше да повярва, че е февруари. В Англия по това време е студено и дъждовно. А в Австралия овцете по пасищата отново са обрасли с буйна козина и скоро ще трябва да се прибират във фермите за стригане.
Робин работеше по-дълго, отколкото когато и да било през живота си, с изключение може би на времето, прекарано във въглищните мини. Гледаше да се прибере след вечерята, защото му беше почти невъзможно вече да издържа мълчаливата студенина и враждебност на Кейт, когато седяха заедно на масата. Нищо не можеше да промени това положение. Колкото и да я убеждаваше, тя продължаваше да твърди, че е виновна за смъртта на баща си, както и че Робин е причината за нейното отношение към баща й в последните му мигове. Тази нейна упоритост просто разрушаваше брака им. Колкото по-отнесена ставаше Кейт, толкова повече се вбесяваше Робин.
Светъл лъч бе завръщането на Бен Пенрод от Сините планини. Един ден той влезе на кон в двора, радостно усмихнат. Робин се случи наблизо и двамата сърдечно се поздравиха. Кейт чу шума и излезе от къщата.
— Кейт, ела тук — извика й Робин, като забеляза, че се спира на верандата. — Непредвидимият брат на Деър се е завърнал. Ела да чуеш какво разказва.
Кейт се присъедини към двамата мъже и веднага забеляза, че Бен е също така предизвикателно красив, както и брат му. Той беше висок, с широки рамене, а сивите му очи не пропуснаха нищо, докато оглеждаха Кейт от главата до петите. Веднага си личеше, че е женкар и несъмнено имаше доста голям успех сред нежния пол. Беше чувала, че Бен Пенрод е авантюрист, спечелил си славата на пословично дързък и смел мъж, и сега, когато го видя, тя реши, че наистина може да се вярва на легендите, които се разказваха за него. Широката му усмивка бе толкова заразителна, че Кейт просто не можеше да се въздържи да не му отвърне по същия начин.
— Радвам се да се запозная с теб, Кейт — каза Бен, след като Робин го представи. — Съжалявам, че не можах да присъствам на сватбеното ви тържество, но както ми казаха Деър и татко, горкият Робин здравата е хлътнал по теб. Сега като те видях, разбирам защо. Ти наистина си щастливец, Робин — продължи Бен като потупа Робин по гърба.
— И твоето време ще дойде — отвърна му Робин и погледна към Кейт.
— Разбрах, че си участвал в експедицията на Блекслънд, Уентуърт и Лоутън — започна Кейт, като се обърна с гръб към Робин, за да избегне погледа му.
— Да — каза Бен усмихнато. — Току-що се върнахме и умирам от нетърпение да кажа на Робин новината. Открихме го, приятел! През тези дълги дни понякога ни се струваше, че никога няма да се измъкнем живи, с такава мъка се промъквахме през високите ридове на Сините планини. Тишината на това място действително внушава страхопочитание, както и дълбоките пропасти, сините гори и мъглите, които се спускат внезапно и те правят напълно безпомощен.
Кейт бе напълно погълната от разказа му.
— Там обикновено е доста студено, а вятърът направо те пронизва. В същото време далече долу в равнината виждахме, че слънцето грее и лъчите му се отразяват по върховете на дърветата. Загубихме няколко добри приятели, докато изкачихме стръмните склонове, но най-накрая се прехвърлихме от западната страна на планината. Гледката беше забележителна. Докъдето ти стига погледът се виждаха само гори и ливади. В Сидни вече се говори за заселване на хора отвъд планината.