Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Докато слушаше подробностите около мисията, гледаше прозореца на хотела. Вниманието й вече не бе насочено към Грей, а към седящата до него италианка. Рейчъл се усмихна на нещо казано от професора и дори от това разстояние се видя как очите й проблеснаха топло.
Сейчан нямаше нищо против Рейчъл Верона. Но това нямаше да й попречи да я отрови.
11:11
Рейчъл слушаше разговора. И макар лекцията по история на професора да бе интересна, тя имаше чувството, че има и по-сериозни неща във връзка с историята на отец Джовани и нещо друго, нещо, все още останало неизказано. Погледът на мъжа продължаваше да се задържа върху нея — не похотливо, а по-скоро сякаш преценяващо. Трудно й беше да го гледа в очите.
„Какво става?“
— Все още не разбирам — обади се седящият до нея Грей. — Какво общо има тази Книга на Страшния съд с вашето откритие в планините?
Уолас вдигна ръка да ги призове към търпение.
— Първо на първо, истинското име на книгата не е Книга на Страшния съд, а Книга на сметките. Идва от староанглийския корен dom, означаващ „преброяване“ или „счетоводство“. Книгата била поръчана от крал Уилям с цел да прецени стойността на новозавладените земи, като начин да определи размера на данъците и титлите. Тя обхващала цяла Англия, до най-малкото градче, село и имение, и в нея се записвали всички местни ресурси, от броя на животните и ралата по нивите до броя на рибите в езерата и потоците. До наши дни тази книга си остава един от най-добрите ни погледи към живота по онова време.
— Всичко това е чудесно — продължи да го притиска Грей, който явно искаше да го накара да побърза. — Но вие споменахте за един запис, който станал причина за разкопките ви. Какво имахте предвид?
— А, точно там е въпросът! Виждате ли, Книгата на Страшния съд е написана на тайна форма на латинския и е съставена от един-единствен книжник. Остава донякъде загадка защо са били нужни толкова много мерки за сигурност. Някои историци са се питали дали целият сборник не е имал и някаква друга цел, някакво друго, тайно преброяване. Особено като се има предвид, че някои от изброените в книгата места са отбелязани с една-единствена латинска дума, означаваща „опустошен“. Повечето от тези места са съсредоточени в северозападната част на Англия, където границите се променяли непрекъснато.
— Под северозападна част разбирате тукашния район, Лейк Дистрикт, така ли? — попита Рейчъл.
— Точно така. В Къмбрия са се водели почти непрестанни гранични войни. И много от имената, отбелязани като „опустошени“, представляват градчета или села, унищожени от кралската войска. Били отбелязани по този начин, защото не можеш да обложиш с данъци нещо, което вече не съществува.
— Сериозно? — обади се Ковалски, като се мръщеше на двете халби. — Значи никога не сте чували за смъртната такса?
Уолас го изгледа удивено.
— Просто не му обръщайте внимание — посъветва го Грей.
Уолас прочисти гърлото си.
— По-внимателното проучване на Книгата на сметките разкрива част от загадката. Не всички „опустошени“ места са станали такива в резултат от завладяването. За някои от тях няма обяснение. Именно те са отбелязани с червено мастило, сякаш някой е проследявал нещо важно. Поисках да разбера повече и посветих близо десет години на един от записите, споменаващ малко селце в района на възвишенията, което вече не съществува. Търсих записи за него, но не намерих нищо, сякаш е било заличено. Почти се отказах, когато се натъкнах на странно съобщение в дневника на един кралски следовател, Мартин Бор. Намерих книгата му горе, в „Сент Майкъл“.
Той махна към църквата на хълма.
— Открили я по време на реконструкция, зазидана в мазето. Бор бил погребан в гробището до „Сент Майкъл“, а имуществото му било дарено на църквата. Макар че в дневника не се казва какво точно се е случило със селото, човекът намеква за нещо ужасно, което навежда на мисълта, че може би Книга на Страшния съд е наистина по-точното заглавие на обемистия сборник. Дори отбелязал дневника си с езически символ и именно той привлече вниманието ми към него.
— Езически символ ли? — Ръката на Рейчъл се плъзна към джоба на палтото й, където държеше кожената чантичка със страховитото й съдържание.
Грей хвана пръстите й и ги стисна леко. Посланието му бе ясно. Не искаше Рейчъл да показва нищо, докато не опознаят този човек по-добре. Рейчъл преглътна — прекалено силно усещаше топлината на дланта му върху кожата си. Измъкна ръката си и я постави на масата.
Уолас не забеляза нищо.
— Символът е категорично езически. Ето, ще ви покажа.