Ключът на страшния съд
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на страшния съд». Краткое содержание книги:
Прочут генетик от Принстън умира в лабораторията си. В Рим археолог от Ватикана е открит мъртъв в базиликата „Св. Петър“. В Африка синът на американски сенатор е убит в лагер на Червения кръст в Гана. Тези три убийства на три континента имат ужасяваща обща черта помежду си — и трите жертви са белязани с друидски езически кръст, дамгосан в плътта им.
Необичайните убийства запращат командир Грей Пиърс и Сигма форс на лов за могъща група индустриалци, които държат в ръцете си световното производство на храни.
С помощта на две жени от миналото си, Грей бяга от убийци, екипирани с последните постижения на техниката, като в същото време събира разпръснатите късчета информация. Но за спасяването на света трябва да се плати висока цена — Пиърс трябва да жертва една от жените. Но дори и това може да се окаже недостатъчно, защото, както скоро става ясно, единственият истински път към спасението е в ключа на Страшния съд.
Топна пръст в бирата си и с три бързи движения начерта върху дървената маса кръг и кръст. Познат знак.
— Разделен на четири кръг — каза Грей.
Уолас повдигна вежди и се вгледа в Грей малко по-внимателно.
— Именно. Можете да го откриете гравиран на много древни обекти. Но вниманието ми беше привлечено от факта, че се намираше върху дневника на християнин.
Рейчъл почувства, че се доближават до същината на загадката.
— Значи този дневник ви е помогнал да намерите онова изгубено село в планините?
— Всъщност не. — Уолас се усмихна. — Онова, на което попаднах, бе още по-вълнуващо.
— Какво имате предвид? — попита тя.
Уолас се облегна, скръсти ръце на гърдите си и ги измери с поглед.
— Преди да ви отговоря, защо първо вие не ми кажете какво всъщност става? Като начало, какво търсите тук?
— Не ви разбирам — объркано смотолеви Грей, опитваше се да запази ролята им на журналисти.
— Не се опитвайте да ме заблудите. Ако вие сте репортери, аз съм трамвай. — Погледът на Уолас се спря върху Рейчъл. — Освен това ви познах, младо девойче. Вие сте племенницата на монсеньор Верона.
Рейчъл смаяно погледна Грей. Той изглеждаше така, сякаш са го изритали в корема. Ковалски само завъртя очи, вдигна едната халба и я пресуши на една глътка.
Рейчъл не виждаше причини да продължават с преструвките. Обърна се към професора. Вече разбираше защо я беше гледал толкова странно.
— Значи познавате вуйчо ми?
— Да. Не много добре, но го познавам. И съжалявам да науча, че все още е в кома. Преди години се запознахме на един симпозиум и започнахме продължителна кореспонденция. Той много се гордееше с вас — карабинер, борещ се срещу кражби на антики. Прати ми ваши снимки, а на моята възраст трудно мога да забравя хубаво лице като вашето.
Рейчъл погледна извинително Грей. Не знаеше за тази връзка между вуйчо си и професора.
Уолас продължи:
— Не разбирам причината за това увъртане, но преди да продължим нататък, искам някои обяснения.
Преди някой да успее да отвори уста, териерът на професора заръмжа заплашително. Лежащото до камината куче скочи на крака и тръгна към входа на хотела. Вратата се отвори и ръмженето се усили.
Някаква фигура влезе вътре и изтръска снега от обувките си.
Беше просто Сейчан.
13.
12 октомври, 13:36
Осло, Норвегия
Официалният обяд завърши с предупреждение.
— Човечеството вече не може да чака с отговора на тази криза — каза Ивар Карлсен от подиума. — Или още това, или следващото поколение е изправено пред глобален срив.
Пейнтър седеше на маса в края заедно с Монк и Джон Крийд. Бяха пристигнали в Осло само преди час и едва не закъсняха за откриването на Световната конференция по изхранването.
Трапезната зала на замъка Акершхус бе като взета от някоя средновековна книга. Грубо издялани дървени греди подпираха тавана, а дъбовият паркет бе подреден във формата на рибена кост. Висящите полилеи осветяваха дългите маси с ленени покривки.
Обядът се състоеше от пет блюда — доста иронично за среща, посветена на световния глад. Беше характерна норвежка кухня и включваше медальони от северен елен в гъбен сос и пикантен специалитет от бяла риба. Монк все още ровеше с лъжица в купата си десерт и се мъчеше да освободи последната дива къпина от битата сметана. Крийд държеше чаша кафе и внимателно слушаше програмната реч.
Подиумът се намираше в другия край на залата и на Пейнтър му бе трудно да разгледа по-добре Ивар Карлсен, но дори от това разстояние възбудата и страстта на говорещия бяха очевидни.
— Правителствата на отделните страни ще реагират твърде бавно — продължи Ивар. — Единствено частният сектор има гъвкавостта да действа с необходимата бързина и изобретателност, за да избегнем тази криза.
Пейнтър трябваше да признае, че сценарият на Карлсен е наистина плашещ. Всички представени от него модели завършваха по един и същи начин. Когато безконтролното увеличаване на населението достигне точката, в която няма да е способно да се изхранва, настъпилият хаос ще избие над 90% от хората на Земята. Изглежда, съществуваше едно-единствено решение — окончателно решение, което не се различаваше от прийомите на Хитлер.
— Ограничаването на броя на населението трябва да се започне незабавно. Времето за действие е сега, а още по-добре щеше да е, ако бяхме започнали вчера. Единственият начин да избегнем тази катастрофа е да забавим темпото на увеличаване на населението, да използваме спирачките, преди да се блъснем в стената. Но и не бива да се заблуждаваме. Ние ще се блъснем стената. Неизбежно е. Единственият въпрос е дали искаме да убием всички пътници, или да се отървем само с няколко драскотини. В името на човечеството, в името на нашето бъдеще, трябва да действаме сега.