Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
Тя си спомни случилото се предната вечер. След като Елена си тръгна, Полибий и неговите храненици започнаха да празнуват. Клавдия беше твърде уморена и веднага отиде да си легне, събуди се преди разсъмване, изми се, облече се, закуси в кухнята и се измъкна към храма на Минерва, за да се срещне там със Силвестър. Така й нареждаше той в шифрованата бележка, която бе пъхнал в ръката й. Питаше се какво ли ще иска.
— Място на смъртта.
Клавдия веднага се обърна. Фигурата, облегната досега на една колона в другия край на портика, бавно тръгна към нея. С приближаването си Силвестър ускори ход, върху лицето му се появи усмивка, той приятелски протегна ръце, прегърна я през рамо и внимателно я поведе навътре в храма.
— Място на смъртта, но те омагьосва, нали? — Той замълча и посочи с ръка край себе си: — Старият Рим умира и това е добре — Силвестър се усмихна широко: — древните никога не можаха да решат на кой бог да се покланят. Виж.
Той посочи една фреска на стената, изобразяваща египетския бог на слънцето Хор с глава на сокол, със скиптър в едната ръка и анкх75, символът на живота, в другата; вляво бе нарисуван бог Апис76 с лунен сърп между рогата. Двамата отидоха до още една избледняла фреска с изображението на Дионис начело на процесия от сатири, купидони и пантери. На друга фреска богът на виното се бе излегнал в колесница, теглена от кентавър, а над нея танцьори изпълняваха своя танц, с развяващи се роби, с чаши в едната ръка и лаврови венци в другата. Краските бяха избледнели, но изобразените все така енергично изпълняваха ритуалите на един от най-почитаните в Рим богове.
— Всичко умира. — Клавдия долови тържествуваща нотка в гласа на Силвестър. — Боговете на Рим умират. Скоро тук ще бъде само единственият и истинен Бог.
— Затова ли ме доведе тук? — попита тя. — За да злорадстваш победоносно над умиращите стари божества и да ликуваш за изгряващите нови?
Силвестър се засмя и приседна в основата на една колона, като покани с ръка Клавдия да се настани до него. Той отвори малката кожена торбичка, провесена от рамото му, взе оттам ленена кърпа и внимателно я разгъна. Извади от нея хляб и сирене, после пак бръкна в торбичката и измъкна малък мях с вино. Прегладняла, Клавдия бързо започна да се храни, отпивайки от разреденото с вода вино, но продължаваше да разглежда това запуснато място.
— Не отговори на въпроса ми! — настоя тя.
— Знаеш защо те повиках тук. — Силвестър замълча между два залъка. — Девицата мъченица Фулгенция. Да не е едно от мошеничествата на чичо ти Полибий?
— Не знам! — отговори Клавдия.
— Ако е така — размаха предупредително пръст Силвестър, — той ще изпита гнева на императрицата.
— Всички ще изпитаме гнева на императрицата — сухо отвърна Клавдия. — Не мога да ти отговоря, отче. Онова, което Полибий каза на императрицата, изглежда вярно: тялото бе намерено в градината му.
— Много добре, много добре! — смекчи тона Силвестър. — Все пак ще ми кажеш — той я изгледа остро, — ако загадката се разгадае.
— Какво ще стане с тялото? — любопитно попита Клавдия. — Императрицата говореше за базилики.
— Точно това ти казвам, Клавдия. В целия Рим ни бяха дадени места като това. Императорски дворци, стари храмове, включително и Пантеона. Те ще бъдат благословени от присъствието на Господа Христа, а всичко това тук ще бъде забравено. Както тези фрески прославят Дионис, така и нашите църкви ще бъдат пълни с християнски символи, с рибата и ключовете, ще възвеличават паметта на загиналите за своята вяра, като Фулгенция или нашите велики апостоли Петър и Павел.
— И ти подкрепяш това? — попита Клавдия. — Жаждата на императрицата да притежава реликви? Яслата, където Христос се е родил, дрехите на апостолите, телата на мъртви девици мъченици?
— Всичко това помага, Клавдия! — отговори Силвестър. — Всичко което укрепва, засилва, окуражава вярата на хората; имаме нужда от чудеса като това с Фулгенция.
— Но има и още нещо — заяви Клавдия. — Ти ме доведе тук заради нещо друго.
— Разбира се!
Силвестър сгъна кърпата и я прибра обратно в торбичката, после взе винения мях и го протегна към Клавдия, която отказа, поклащайки глава. Той отпи голяма глътка и пак го затвори със запушалката.
75
Анкх — важен староегипетски символичен знак. Кръст с дръжка, който може да се тълкува като Т-образен кръст с поставен отгоре клуп, удобен за захващане. — Бел.прев.
76
Апис — в древноегипетската митология бог на плодородието в облика на бик. — Бел.прев.