Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
Клавдия бързо погледна към чичо си. Той изглеждаше извънредно доволен от сделката и сияеше в широка усмивка. Извърна се и й намигна.
— Както знаеш — продължи Елена, отправила поглед към небето и звездите по него, блестящи като скъпоценни камъни върху подложка от черно кадифе, — синът ми реши, че някои дворци ще бъдат дадени на християните; те ще станат базилики. В тези базилики ще се съхраняват мощите, които намеря, свети предмети, принадлежащи на истинната вяра.
Тя замълча с присвити очи, сякаш изброяваше наум онези чудотворни открития, заради които претърсваше надлъж и шир империята.
— Тялото на Фулгенция ще бъде една от тези реликви. На чичо ти и неговите приятели — тя ги посочи с глава — ще платим за труда им. Моите стражи ще отнесат тялото довечера. Съгласен ли си, отче? — тя леко се извърна и свещеникът бавно кимна, настойчиво загледан в Клавдия с едва доловима усмивка. — Добре — Елена леко плесна с ръце, както правеше винаги, когато приключеше даден въпрос. — Сега вземи парите си, Полибий, и се върни в кръчмата. Наглеждай милите ми момчета и им дай бутилка вино, но внимавай за чашите си.
Полибий се изправи, взе подрънкващите торбички от масата и последван от двамата си другари, тръгна през тревата към кръчмата.
— Отче?
Силвестър пристъпи напред.
— Върви! — прошепна Елена. — Върви в кръчмата и подготви останките на блажената Фулгенция, за да бъдат отнесени на носилка в двореца. После ще решим какво да правим.
Силвестър не възрази срещу това отпращане, отиде при Клавдия с протегнати ръце и я изправи на крака.
— Радвам се да те видя, Клавдия!
Той стисна ръцете й и Клавдия усети как в дланта й се озова къс пергамент.
Елена го гледаше, докато се отдалечава, после посочи едно от малките столчета.
— Премести го по-близо, Клавдия, и седни. Искам да чуя какво се е случило.
Девойката се настани удобно и разказа на императрицата за събитията от предната вечер: за разговорите си със Статил, Крисп и Секунд, за зловещата смърт на декуриона и за посещението си при военачалника Аврелиан. Елена съсредоточено я слушаше, привела глава, и когато Клавдия свърши, я погледна и й кимна.
— Ти не си виновна за смъртта на Статил — прошепна тя, — но имаш право, неговото убийство, както и тези на другите, е свързано с нещо, случило се преди много време. Военачалникът Аврелиан ще бъде добър с Крисп и Секунд. Те вероятно ще твърдят, че Постул не е бил верен на него, на съпруга ми или на сина ми. Аврелиан обаче е добър човек, той ще се погрижи за тях. Навярно ще му кажат повече за събитията на чаша вино. Ами Теодор, смъртта му — ти мислиш, че е бил отровен, така ли?
— Без съмнение, Августа! — Клавдия се опита да потисне прозявката си. Тя замълча, вслушана в идващите от кръчмата звуци, в шума от смеховете, от преместването на мебели: Силвестър навярно вече бе наредил да изнесат тялото. Клавдия беше доволна от това; каквото и да казваше Елена, момичето все още бе дълбоко озадачено от появата на Фулгенция, произхода й, нейната смърт и участието на чичо си в тази чудотворна находка. Все пак трябваше да запази тези си съмнения за себе си. Ако Полибий беше замесен в някаква игра, ако беше измамил хора като Августата и презвитер Силвестър, наказанието му щеше да бъде ужасно.
— За какво си мислиш, мишленце?
Клавдия извинително се усмихна.
— За Теодор, Августа! Той дойде тук и се присъедини към тържествата. Чичо е гостоприемен домакин; Теодор трябва да е ял и пил, а сетне се е оттеглил в стаята си, където е умрял.
— Значи, някой трябва да го е убил?
— Но не и някой от хората на Полибий! — твърдо заяви Клавдия. — Убиецът сигурно се е промъкнал сред гостите и го е отровил. Флавиевата порта е наблизо и в кръчмата „Магариците“ всеки познава всекиго, а чичо ми не забелязал нищо подозрително. Знаем, че Теодор е бил убит, но кой го е извършил, как и защо си остава загадка.
— Не и защо! — твърдо заяви Елена. — Клавдия, събуди се, използвай ума си! Защо някой ще убие един странстващ актьор, освен заради нещо, което е видял във Вила Карина? Трябва да е видял нещо, Клавдия!
— Но какво? — възрази Клавдия. — Теодор беше актьор. Той се правеше на герой, но не беше. Без съмнение, опитал е да защити Антония и е бил повален с един удар на земята. Ако бе видял нещо, тези престъпници без колебание щяха да прережат гърлото му. Той сигурно е научил нещо, но какво точно, Августа, аз наистина не знам.
— Откри ли нещо за произхода на Теодор?
Клавдия затвори очи. С радост би отишла да спи, но знаеше, че ако не й каже всичко сега, Елена няма да се поколебае да я извика в двореца и посред нощ. Опита да събере мислите си, да си спомни всичко — как се връщаше тук с Муран и Теодор, как Теодор посети храма на Хатор, как актьорът бъбреше за миналото си, къде е бил, с кого се е срещал.