Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Дудеков-Кършев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царицата на нощта (Тайните на Древния Рим)». Краткое содержание книги:
Клавдия трябва да спечели доверието на малцината останали живи легионери, за да разбере дали страшната смърт, постигнала приятелите им, няма връзка с далечното минало и с нещо случило се в Британия.
Сякаш това не е достатъчно, и близките на самата Клавдия са заплетени в друга мистерия — в двора на кръчмата, чийто съдържател е вуйчо й, откриват труп на младо момиче. Ковчегът е украсен с християнски символи, а по тялото, макар и явно положено в земята преди доста години, няма никакви следи от разложение. Възможно ли е младата жена в ковчега да е християнска мъченица, една от последните жертви на преследванията на предишните императори? Как е срещнала смъртта си и коя е била тя все пак?
Въпросите се трупат един след друг, а за да открие отговора и да залови убийците, Клавдия ще трябва да тръгне по заплетени следи, съзнавайки, че една погрешна стъпка може да й струва живота.
— Тези похищения… — започна той.
Клавдия се изкушаваше да му каже да се занимава със собствените си работи, но имаше нужда от него също толкова, колкото и той имаше нужда от нея, за да знае какво мисли императрицата по някои въпроси.
— Е? — попита той. — Знам, че императрицата ти има голямо доверие, а отвличанията дълбоко я тревожат.
— А защо тревожат теб, отче?
— Защото — Силвестър си пое дълбоко дъх, — защото всичко, което тревожи императрицата и нейния син, тревожи Римската църква. Погледни тези изображения. — Той посочи с ръка фреските наоколо. — Съставени са от малки сценки: образ, градина, преса за вино, всичко е изписано толкова живо и е свързано от четката на художника. Така е и с Рим, Клавдия. Онова, което засяга императрицата в една област, може да окаже въздействие върху друга.
— Имат ли толкова много власт — попита Клавдия, — силните на деня, сенаторите и другите като тях?
— Не, всъщност не — Силвестър се почеса по врата, — но могат да предизвикат всякакви обърквания. Както знаеш, Константин попълва армията си и урежда работите си у дома, за да може да потегли на изток. Отлагане не може да има. Лициний от Никомидия трябва да бъде принуден да влезе в сражение и унищожен. Константин се нуждае от подкрепата на тези хора — военачалници, търговци, мъже и жени с голямо влияние.
— А господарката Урбана и добрата й приятелка Касия?
— А! — Върху лицето на Силвестър се появи усмивка. — Ако Елена е убедена християнка, такива са и Урбана, и Касия. Вярно е, двете, как да го кажа, са живели доста бурно, преди да се покръстят, но двете са много влиятелни, особено господарката Урбана. Тя е по-ревностна в християнския път дори и от императрицата. Знаеш ли за „Магдалините“?
Клавдия кимна.
— Господарката Урбана мисли, че Мария Магдалина се е омъжила и от нея ще произлезе велика династия; по-важното е обаче, че господарката Урбана търси тялото на Мария Магдалина в южните галски градове, за да го докара в Рим. Ако успее, това ще бъде истинска победа — тялото на жена, която е била толкова близо до Христос.
— Вярваш ли във всичко това?
Клавдия се опита да прогони циничната нотка в гласа си.
— Ако господарката Урбана вярва — студено отвърна Силвестър, — тогава има подкрепата ми. А твоята задача, Клавдия, е да направиш така, че делата на императрицата да бъдат доведени до успешен завършек.
Клавдия стана, пристегна шнура около кръста си и намести на колана си тънката кания на камата. Бе оставила наметката си в кръчмата и бе забравила бастуна. Почувства се странно уязвима, вгледана в този могъщ свещеник, който толкова внимателно изучаваше лицето й. Наред с това почувства и гняв. Кой беше той, че да й заповядва? Не принадлежеше към неговото вероизповедание. Тя се приближи до Силвестър и издържа на погледа му.
— Заплашваш ли ме, свещенико? Защо би трябвало да ти помагам? Защо трябва да ти давам сведения? Помисли за това.
Изправи се, завъртя се и тръгна с разгорещено лице към вратата.
— Клавдия! — гласът на Силвестър звучеше приятелски. — Клавдия, нека не се разделяме с гняв! Върни се! — Замълча: — Муран, Полибий…
— Муран, Полибий! — обърна се тя. — Какво за тях? Не ме заплашвай, Силвестър, предупреждавам те, и не заплашвай онези, които обичам! Ще те имам за приятел, за съюзник, но ако ме заплашваш, ще станеш мой враг!
Презвитерът прехапа устни.
— Съжалявам, Клавдия — Силвестър се изправи и тръгна към нея, протегна ръка и леко я докосна по страната. — Толкова те уважавам и ти се възхищавам заради всичко онова, през което си преминала. Познавах баща ти…
— Не го споменавай!
— Ще го споменавам, Клавдия, защото съм отговорен за теб. Опитах се да ти помогна преди, ще опитам и сега. Затова слушай внимателно — той хвана ръката й и я задържа между дланите си. — Желая ти доброто, Клавдия! Твоят чичо Полибий е голям мошеник; той обича да си вре носа тук-там. Освен това е взел пари в заем.
— Какво?
— Познаваш бръснаря Торкват, чийто тезгях е точно до кръчмата „Магариците“, нали?
— Разбира се.
— Освен това знаеш, че обича да разпространява клюки и слухове пред някои могъщи банкери, царедворци и сенатори, а те са склонни да му вярват. Ако говорим откровено, Торкват разправя…
— О, не! — простена Клавдия.
— О, да! — потвърди Силвестър. — Торкват дава пари в заем. Не е лош човек, но е поканил Полибий да участва в някакви търговски начинания, които са се провалили. Полибий дължи много пари на Торкват.
— В опасност ли е?