Сребърни реки
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сребърни реки». Краткое содержание книги:
Бруенор бе доволен, че докато си почиваха, успяха да научат и много полезни неща. Мисълта, че трябва да открие земята на предците си, не го напускаше ни денем, ни нощем и всеки миг, който не го доближаваше поне малко до, заветната цел, пък бил той и прекаран в крайно необходима почивка, го изпълваше със силни угризения.
— Трябва да го искаш с цялото си сърце! — честичко се караше сам на себе си той.
Ала днес Харкъл му бе дал наистина ценна информация за земите, през които щяха да минат и много от нещата, които научи този ден, със сигурност щяха да са му от полза, когато отново тръгнеха на път. Ето защо, когато седна да вечеря в „Мъхестата сопа“, джуджето бе изпълнено със задоволство. Малко по-късно към тях се присъедини и Дризт. Елфът изглеждаше мрачен и потиснат и не каза почти нищо, когато приятелите му го заразпитваха за разговора му с Дел Рой.
— Мисли за срещата, която ни предстои — бе единственият отговор, който Бруенор получи. — Дел Рой е много стар и много мъдър. Може би той ще се окаже единствената ни надежда да открием пътя за Митрал Хол.
А Бруенор наистина мислеше за предстоящата среща, и още как!
През цялото време докато вечеряха, Дризт не проговори повече, потънал в мисли за необикновената, неповторима красота на Мензоберанзан.
И за злото, което я бе осквернило.
Малко по-късно Харкъл заведе Дризт, Бруенор и Уолфгар при стария магьосник (Риджис бе помолил да го извинят — в гостилницата току-що бе започнало ново пиршество). Дел Рой ги посрещна в малка, сумрачна стаичка, осветявана само от няколко свещи. Трептящите им пламъчета хвърляха причудливи отблясъци върху лицето на стария магьосник и му придаваха още по-загадъчен вид. Бруенор и Уолфгар не можеха да не се съгласят с описанието, които Дризт им бе дал за него — дългогодишна мъдрост и безброй приключения бяха набраздили кафеникавото, сбръчкано лице. Очевидно бе, че тялото вече не го слуша както преди, ала блясъкът на светлите очи говореше за вътрешна сила и не оставяше никакво съмнение за остротата на ума му.
Бруенор разгърна картата си върху една кръгла масичка, върху която имаше най-различни книги и пергаменти. Старият магьосник внимателно се вгледа в нея, проследявайки пътя, по който четиримата бяха пристигнали в Дългата седловина.
— Какво си спомняш от древните зали на джуджетата? — обърна се най-сетне той към Бруенор. — Някакви забележителности, или пък някой от народите, живеещи наблизо?
Джуджето поклати глава.
— В спомените си виждам единствено просторни зали и работилници и чувам песента на желязото върху наковалните. Бягството ни започна в планините, само туй знам.
— Просторни са земите на Севера — обади се Харкъл — и не са една и две планините, които биха могли да се превърнат в крепост на джуджетата.
— Именно заради това Митрал Хол, въпреки легендарната слава на съкровищата си, така и не е открит досега — отвърна Дел Рой.
— И именно заради това сега не знаем дори откъде да започнем да търсим — рече Дризт.
— Напротив — каза Дел Рой. — Та вие вече сте започнали! Съвсем правилно сте се насочили насам, на изток от морето. Повечето легенди за Митрал Хол идват от земите още по на изток. Най-вероятно онова, което търсите, се намира между Дългата седловина и голямата пустиня, но дали е на север или на юг дори и аз не знам. Ала досега сте вървели точно, накъдето трябва.
Дризт кимна, но не каза нищо и старият магьосник отново се обърна към картата на Бруенор, и се зае да отбелязва най-важните места, като често се допитваше до книгите, които бе струпал на масата. Бруенор надничаше през рамото му и тръпнеше в очакване на някое откритие или напътствие от стария магьосник. Джуджетата са известни с голямата си търпеливост, на която се дължи и голямото им умение в каменоделството и другите занаяти, в които надминават всички останали раси. Само благодарение на това Бруенор успя да потисне нетърпението си и да остави стария магьосник да помисли на спокойствие.
След известно време, когато реши, че вече знае всичко, от което се нуждае, Дел Рой най-сетне вдигна поглед от картата и се обърна към джуджето:
— Накъде щяхте да тръгнете, ако не получехте никакъв съвет тук?
Бруенор погледна разтворената карта и пръстът му се плъзна по хартията, отивайки все по на изток. Когато достигна мястото, което бяха обсъждали още преди да, дойдат в Дългата седловина, джуджето спря и вдигна поглед към Дризт, който също изучаваше картата. Елфът кимна в знак на съгласие.