Тъгата на сукубата

— Каква?

Умът ми все още бе зает със загадката, витаеща край нас. И с Роман. След последната ни среща бяхме говорили няколко пъти по телефона и аз все повече и повече се удивявах колко добре се разбираме.

— Нали знаеш онези компютърни програми в салоните за красота, които ти показват как ще изглеждаш с различни цветове и прически? Мислех си, че би могла да бъдеш една такава жива програма. Можеш да се преобразиш в мен и да ми покажеш как бих изглеждал с различни прически.

Двамата с Коди се втренчихме в него и в продължение на цяла една минута в стаята надвисна тишина.

— Питър — рекох накрая, — това е най-глупавата идея, която някога съм чувала.

— Не знам — почеса се по брадичката Коди, — що се отнася до него, не е лоша.

— Точно сега имаме прекалено много други неща, с които трябва да се справим — предупредих ги. Липсваше ми търпение да угаждам с любезности на Питър. — Няма да хабя енергията си заради твоята суета.

— Хайде — настоя той, — все още преливаш от нея заради онзи добър девственик. Можеш да отделиш малко.

Поклатих глава и взех дамската си чанта.

— «Наръчник на сукубата». Колкото повече една трансформация ме отдалечава от истинския ми външен вид, толкова повече енергия изисква. Преобразяванията в друг пол са като трън в задника, а преобразяванията в друг вид са още по-зле. Да си играя с теб на салон за красота би изгорило повечето от запасите ми, а аз имам по-добри неща, за които да ги използвам.

Изгледах го предупредително:

— Имаш нужда от професионална помощ относно това как възприемаш вида на тялото си и неувереността си, приятелю.

Коди ме погледна с подновен интерес:

— В друг вид? Можеш ли да се превърнеш в голям отровен гущер или в морски таралеж?

— Лека нощ, момчета. Тръгвам си.

Докато излизах, дочух Питър и Коди да спорят дали би ми трябвало повече енергия ако се преобразя в някой наистина дребен бозайник или във влечуго с човешки ръст. Вампири. Честно казано, понякога бяха като деца.

Стигнах до къщи за рекордно кратко време. Сетих се да преобразя обувките си на висок ток в сандали и стигнах до вратата на сградата заедно с Роман. Щом го видях, всички неприятни мисли за ангели и конспирации се изпариха.

Беше ми казал да се облека по-обикновено за тази вечер. Той бе направил същото, но все пак бе успял да придаде на дънките и тениската си с дълъг ръкав вид като за модно ревю. Явно имах върху него същия ефект, тъй като ме сграбчи в голяма мечешка прегръдка и ме целуна по бузата.

— Хей, страхотна си — прошепна в ухото ми, като ме задържа в обятията си малко по-дълго от необходимото.

— Хей, ти също — отдръпнах се от него и му се усмихнах.

— Толкова си мъничка — отбеляза и покри с длан бузата ми. — Сладко е.

Тези очи заплашваха да ме погълнат и аз побързах да се отдръпна, преди да съм направила нещо глупаво.