Чудовището от Флоренция
- Автор: Престон Дуглас, Специ Марио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чудовището от Флоренция». Краткое содержание книги:
Изминаха три години. Между 1989 и 1992 година разследването на Перуджини отбеляза слаб напредък. Той не можа да открие никакъв пистолет. Намереното в къщата и двора на Пачани беше достатъчно, за да удовлетвори фантазиите на следователите, но не стигаше, за да го арестуват за убийство.
Когато го разпитваха, Пачани отговаряше много по-различно от хладнокръвните и самоуверени братя Винчи. Отричаше на висок глас всичко, лъжеше дори за незначителни неща, непрекъснато си противоречеше, избухваше в плач и хленчеше, че е невинен и несправедливо обвинен.
Колкото повече Пачани лъжеше и викаше, толкова повече Перуджини се убеждаваше във вината му.
Една сутрин в началото на деветдесетте Марио Специ, вече журналист на свободна практика, мина през полицейското управление и се отби при един стар приятел от времената му на криминален репортер, с надеждата да измъкне някаква интересна история. Беше подочул слухове, че преди години Перуджини и SAM са търсили помощта на ФБР. Резултатът бил таен профил на Чудовището, изготвен от прочутия отдел за поведенческа психология на серийните убийци в Куонтико. Но никой не го беше виждал — ако все още съществуваше.
Приятелят на Специ излезе и се върна половин час по-късно с куп листи в ръка.
— Нищо не съм ти давал — каза той, подавайки ги на Специ. — Дори не сме се виждали.
Специ взе документите и отиде в лоджията на Пиаца Кавур. Поръча си бира и започна да чете. (Профилът беше преведен на италиански; аз трябваше да го преведа отново на английски, тъй като не можах да се сдобия с оригинала.)
„Академия на ФБР, Куонтико, Вирджиния, 22135. Молба за съдействие от Polizia di Stato Italiana относно разследването на ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ, FPC-GCM FBIHQ 00; FBIHQ. Подготвен беше следният изследователски анализ от специални агенти Джон Т. Дън младши, Джон Галиндо, Мери Ейлийн О’Тул, Фернандо М. Ривера, Ричард Робли и Франс В. Уогнър под ръководството на главен специален агент Роналд Уокър и членове на Националния център за анализ на бруталните престъпления (NCAVC).“
Документът носеше дата 2 август 1989 година.
„ЧУДОВИЩЕТО ОТ ФЛОРЕНЦИЯ/ наш файл 163А-2915“.
„Моля да отбележите — гласеше предупредителният предговор на американските експерти, — че настоящият анализ е създаден въз основа на материалите, предадени от вас и не трябва да се приема като заместител на пълното щателно разследване, както и не трябва да се счита за окончателен или изчерпателен“.
В анализа се споменаваше, че Чудовището не е единствено по рода си. Че този тип серийни убийци е познат на ФБР и те разполагат с база данни за него: самотен, сексуално импотентен мъж с патологична омраза към жените, който удовлетворява похотливите си копнежи чрез убийства. С характерния за правоохранителните органи сух стил, докладът на ФБР описваше възможните характеристики на Чудовището, обясняваше вероятните му мотиви и изказваше предположения как и защо убива, как избира жертвите си, какво прави с частите от тялото и дори включваше подробности като къде може да живее и дали или не притежава кола.
Специ четеше с нарастващ интерес. Започна да разбира защо анализът е бил потулен: той описваше портрет на убиец, който нямаше нищо общо с Пиетро Пачани.
В анализа се споменаваше, че Чудовището избира терена, а не жертвите, и че убива само на места, които познава много добре.
Най-вероятно нападателят се скривал и наблюдавал жертвите, докато те не се впускали в някакъв вид сексуална активност. Тогава нанасял своя удар, възползвайки се от елемента на изненадата, скоростта и оръжието, което можело веднага да извади жертвата от строя. Точно този метод е характерен за нападатели, които се съмняват в способността си да контролират жертвата, които се чувстват недостатъчно подготвени да контактуват с „жива“ жертва или усещат, че са неспособни за директен контакт.
Използвайки изненадата, нападателят стреля от упор, концентрира огъня първо върху мъжа, като по този начин неутрализира по-голямата опасност. Щом го отстрани, той се чувства по-уверен в нападението над жената. Множеството изстрели показват, че нападателят иска да види и двете жертви мъртви, преди да започне осакатяването на жената post mortem. Това е същинската му цел; мъжът представлява просто препятствие, което трябва да бъде премахнато.
Според анализа на ФБР Чудовището е действал сам. Предполагаха, че има досие, но за някакво незначително престъпление, като палеж или дребна кражба. Рисуваха го като не избухлива личност, която извършва агресивни нападения. Според тях не беше и изнасилван. „Нападателят е човек неопитен и несигурен в сексуалната сфера, който е имал ограничени сексуални контакти с жени“. Твърдеше се, че причината за загадъчното прекъсване на убийствата от 1974 до 1981 година е отсъствието на убиеца от Флоренция. „Най-вероятно нападателят е човек със средна интелигентност. Завършил е основно образование или еквивалента му в италианската образователна система. Има опит в работа, която изисква ръчен труд“.