Чудовището от Флоренция
- Автор: Престон Дуглас, Специ Марио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чудовището от Флоренция». Краткое содержание книги:
Аз отказах да участвам в облога.
Една седмица след убийството Габриела Карлици написа в уеб-страницата си:
„Мередит Кърчър: брутално убита… Може би убийството е свързано със случая Нардучи и Чудовището от Флоренция, за да се поиска помощта на Сатаната в замяна на човешка жертва? С каква цел? За да се спасят онези, които се разследват за убийството на Нардучи.“
Джутари беше оправдан за подправянето на доказателства в разследването на Чудовището, но в момента излежава присъда за фалшифициране на доказателства по друго дело.
На 16 януари 2008 година се проведе първото предварително изслушване на Джутари и Минини, обвинени за злоупотреба с обществено положение и, в случая на Минини, за конфликт на интереси в полза на Джутари. Областният прокурор на Флоренция Лука Турко шокира съда с откровените си изявления. Двамата обвинени, каза той, били „диаметрално противоположни личности.“ Минини бил „изпаднал в някакъв делириум“, човек, „готов на всякакви крайности, за да се защити срещу всеки, който критикува разследването му.“ Джутари се възползвал от този делириум, каза Турко, „за да постигне личните си, отмъстителни цели, които надхвърлят границите на професионалните му задължения.“
Когато след изслушването Минини излезе от съдебната зала, той изкрещя пред очакващата го преса:
— Ще оспорвам!
Аз все още съм persona indagata в Италия заради серия от престъпления, които все още са съдебна тайна. Неотдавна получих препоръчано писмо в малката поща на Раунд понд, което ми съобщаваше, че трябва да се явя пред Трибунала в Леко, град в северна Италия, за diffamazione a mezzo stampa, клевета в печата, което е углавно престъпление. Интересното в това писмо беше, че имената на човека или хората, които бяха подали жалбата срещу мен, не бяха споменати в документа. За да разбера имената на моите обвинители и престъплението, което се предполага, че съм извършил, аз трябва да платя още хиляди евро на италианския си адвокат.
Въпросът, който най-често ми задават, е: Ще бъде ли разкрито някога Чудовището от Флоренция? Някога пламенно вярвах, че двамата със Специ ще го разкрием. Сега вече не съм чак толкова сигурен. Може би защото истината може наистина да изчезне от света, да стане абсолютно неоткриваема. Историята е пълна с въпроси, които никога няма да получат своя отговор — сред тях, може би, е и самоличността на Чудовището от Флоренция.
Като автор на трилъри знам, че за да има успех един криминален роман, той трябва да съдържа определени елементи. Трябва да има убиец с разбираем мотив. Трябва да има доказателства. Трябва да има процес на търсене, което по един или друг начин да доведе до разкриването на истината. И всички романи, дори „Престъпление и наказание“, трябва да имат край.
Двамата със Специ направихме фаталната грешка да предположим, че случаят с Чудовището от Флоренция ще следва този модел. Вместо това имаше убийства без мотив, теории без доказателства и история без край. Процесът на търсене отведе следователите в джунглата на конспиративните теории, откъдето едва ли ще намерят изход. Без солидни доказателства и сигурни свидетели всяка хипотеза в това разследване ще прилича на реч на Еркюл Поаро в края на роман на Агата Кристи красива история, зависеща от самопризнанието. Само че това не е роман и накрая няма да има самопризнание. Без него Чудовището никога няма да бъде открито.
Може би беше неизбежно, че разследването премина в странно и напразно търсене на сатанинска секта, чийто произход се крие още в Средновековието. Престъпленията на Чудовището бяха толкова ужасяващи, че нормален човек най-вероятно не би ги извършил. Накрая трябва да бъде призован Сатаната.
Все пак това е Италия.