Чудовището от Флоренция
- Автор: Престон Дуглас, Специ Марио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чудовището от Флоренция». Краткое содержание книги:
Виня спечели. Полковникът от карабинерите, който ръководеше разследването на Чудовището, бе прехвърлен от Флоренция на друга позиция, а Ротела получи заповед да прекрати работата си по случая, да подготви заключителен доклад и да се оттегли. Според инструкциите докладът трябваше да изчисти сардинците от всякакви подозрения за участието им в убийствата, извършени от Чудовището.
Карабинерите се разгневиха от този обрат. Те официално се оттеглиха от разследването.
— Ако един ден — довери полковникът им на Специ — Чудовището се приближи до казармите ни с пистолет в ръка и парче месо, отрязано от жертвата му, нашата реакция ще бъде: „Иди в полицията, историята ти не ни интересува“.
Ротела подготви заключителния си доклад. Това беше един много любопитен документ. В повече от сто страници ясно, логично изложение той описваше развитието на разследването на сардинците. Описваше в детайли клановото убийство пред 1968 година, как е било извършено и кой е участвал в него. Проследяваше се възможният маршрут на беретата двайсет и втори калибър от Холандия през Сардиния до Тоскана, в ръцете на Салваторе Винчи. Изграждаше убедителен казус, че сардинците, които са участвали в убийствата през 1968 година, са знаели кой е отнесъл пистолета в дома си и съответно са били наясно за самоличността на Чудовището. И че тази личност е Салваторе Винчи.
А след това на последната страница изведнъж пишеше: „P.Q.M.8 разследването се прекратява.“ Той оттегляше всички обвинения срещу сардинците и официално ги освобождаваше от всякакви връзки с убийствата на Чудовището от Флоренция и с клановото убийство от 1968 година. Марио Ротела се отказа от случая и беше прехвърлен в Рим.
— Нямах друг изход — каза Ротела на Специ в интервю. — Този край донесе много горчивина на мен и на мнозина други.
Тогава — както и днес — беше ясно, че Ротела и карабинерите, независимо от множеството им грешки, всъщност бяха избрали правилния път. Най-вероятно Чудовището от Флоренция наистина беше член на сардинския клан.
Официалното закриване на Сардинската следа означаваше, че разследването на Чудовището щеше да продължи в единствената правилна посока.
Глава 25
Карабинерите изтеглиха своите хора от SAM и специалният отряд беше реорганизиран изцяло от полицаи под командването на главен инспектор Перуджини. Пачани остана единственият заподозрян и те ожесточено го преследваха. Главният инспектор беше убеден, че краят на играта е близо и бе решен да я доведе до край.
Годината беше 1989 и Чудовището не беше убивало от четири години. Флорентинци започнаха да си мислят, че може би най-накрая полицията е заловила правилния човек.
Перуджини прие да участва в популярно телевизионно шоу и стана звезда в мига, когато накрая погледна през тъмните си очила „Рей бан“ в камерата и заговори директно на Чудовището с твърд, но не лишен от съчувствие глас:
— Ти не си толкова луд, колкото те изкарват хората. Твоите фантазии, твоите импулси управляваха ръката ти и ръководеха действията ти. Сигурен съм, че дори в този момент се опитваш да се бориш с тях. Искаме да знаеш, че сме готови да ти помогнем да ги преодолееш. Знам, че миналото те е научило да бъдеш подозрителен и да пазиш мълчание, но в този момент не те лъжа и никога няма да го направя, ако решиш да се освободиш от това Чудовище, което те тормози. — Той направи кратка пауза. — Знаеш как и къде да ме намериш. Аз ще те чакам.
Речта, която милиони зрители приеха като напълно спонтанна, всъщност беше написана предварително от екип психолози. Перуджини я беше научил наизуст. Тя беше предназначена изключително за Пачани, за когото знаеха, че ще си бъде вкъщи и ще гледа предаването. В дните преди това полицията беше сложила подслушвателни устройства в къщата му с надеждата да запише някоя уличаваща реакция след внимателно обмислената реч на Перуджини.
След края на предаването записите от къщата на Пачани бяха прибрани и старателно прослушани. Всъщност наистина имаше реакция. Когато Перуджини привърши речта си по телевизията, Пачани изригна в поток от ругатни на тоскански диалект, който беше толкова стар, толкова забравен, че би доставил истинска радост на всеки лингвист. След това проплака, отново на диалект:
— По-добре да не споменават имена, защото аз съм просто един беден, невинен, нещастен човек!
8
P.Q.M (per questi motivi — ит.) — по тези причини. — Б.пр.