Чудовището от Флоренция
- Автор: Престон Дуглас, Специ Марио
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Чудовището от Флоренция». Краткое содержание книги:
Оправдаването на Салваторе Винчи предизвика буря от оплаквания срещу Ротела. Това беше грешката, която Виня и неговите прокурори очакваха от толкова време и те нападнаха като акули, тихо, без много шум и публичност.
През следващите няколко години между Виня и Ротела, полиция и карабинери, се водеше тиха война, която така и не стана достояние на медиите.
След оправдаването на Винчи, Виня и полицията тръгнаха по свой път, изцяло пренебрегвайки Ротела. Те решиха да захвърлят всичко и да започнат разследването на Чудовището отначало. Междувременно Ротела и карабинерите продължиха разследването на Сардинската следа. Постепенно двете следствия станаха несъвместими, дори се изключваха взаимно.
В края на краищата едното от тях трябваше да бъде прекратено.
Глава 24
Начело на Squadra Anti-Mostro застана нов полицейски инспектор на име Руджеро Перуджини. Няколко години по-късно Томас Харис щеше да създаде литературен портрет на Перуджини в романа си „Ханибал“, представяйки го с измисленото име Риналдо Паци. Докато правеше проучвания за книгата, Харис гостуваше в дома на главен инспектор Перуджини във Флоренция. (Разказваха, че Перуджини въобще не останал доволен от начина, по който Харис се отплатил за гостоприемството му — да изкорми и обеси неговото второ аз с главата надолу от палацо Векио.) Истинският инспектор имаше много по-достолепна фигура от своя вечно потен и угрижен двойник от филмовата версия, изигран от Джанкарло Джанини. Истинският Перуджини говореше с римски акцент, но с поведението и облеклото си, с начина, по който държеше бриаровата си лула, той приличаше повече на англичанин, отколкото на италианец.
Когато главен инспектор Перуджини застана начело на SAM, двамата с Виня започнаха случая на чисто. Перуджини тръгна с предположението, че преди Чудовището да започне да убива, пистолетът и куршумите по някакъв начин са напуснали групата сардинци. Разследването на Сардинската следа не доведе до никъде и той повече не се заинтересува от нея. Освен това гледаше скептично на уликите, събрани от местопрестъпленията — и може би беше прав. Огледът им беше, меко казано, некомпетентен. Едва последната сцена на престъпление беше оградена и запечатана от полицията. В останалите случаи хората идваха и си отиваха, вземаха гилзи, правеха снимки, пушеха и хвърляха угарките на земята, тъпчеха тревата и ръсеха навсякъде коса и влакна. Голяма част от събраните улики — а те бяха малко, — така и не бяха анализирани както трябва, а други, като парчето плат например, бяха изгубени или оставени да изгният. Следователите не бяха запазили образци от косите, дрехите или кръвта на жертвите, за да направят сравнения с взетите от заподозрените проби.
Вместо да се зарови отново в събраните улики или да прочете хилядите страници стенограми от разпитите, Перуджини се изкуши от идеята да разреши случая по съвременен начин — с компютри. Той обожаваше научните методи, използвани от ФБР за залавянето на серийни убийци. Накрая избърса праха от компютъра IBM, даден им от министерството на вътрешните работи, и го пусна.
Прегледа имената на всички мъже от областта на възраст между трийсет и шейсет години, които някога са били арестувани и зададе команда на компютъра да му изкара онези, които са били осъждани за сексуални престъпления. След това сравни времето, което са прекарали в затвора, с датите на убийствата, отделяйки онези, които са били зад решетките, когато Чудовището е убивало, от останалите, които са били на свобода. Съкрати списъка от хиляди до няколко десетки души. И там, сред тази възвишена компания, откри името на Пиетро Пачани — селянинът, който беше споменат в анонимното писмо след последното убийство на Чудовището.
След това Перуджини направи още едно търсене в компютъра, за да провери колко от тези заподозрени са живели около районите, където Чудовището е нанасяло своите удари. Името на Пачани отново изникна, след като Перуджини щедро разшири дефиницията „във или около“ така, че да обхване Флоренция и по-голямата част от сателитните градчета.
Появата на името на Пачани и във второто търсене подкрепи анонимното съобщение, което беше пристигнало на 11 септември 1985 година, подканяйки полицията „да разпита нашия съгражданин Пиетро Пачани, роден във Викио“. Така най-напредничавата система за криминални разследвания, компютърът, се свърза с най-древната система, анонимното писмо — и двете сочеха към един и същи човек: Пиетро Пачани.