Миг преди никога

— Е, ще се видим сутринта — казва Андрю от входа. — Аз съм точно до теб в 110, така че само викни или потропай на стената ако имаш нужда от мен — по лицето му се чете само любезност и искреност.

Кимам и му се усмихвам в отговор.

— Ами, лека нощ — казва той.

— Лека.

Измъква се навън, като затваря безшумно вратата зад себе си.

Мисля разсеяно за него секунда, но се сепвам и започвам да ровя в сака. Това ще е първият душ, който ще взема от две денонощия насам. Направо се разтапям, като помисля за това. Измъквам отвътре чифт чисти пликчета и любимите си бели памучни шорти, както и спортна тениска с розови и сини ленти около късите ръкави. После намирам четката за зъби, паста и „Листерин" и се отправям към банята с всичко това в ръце. Събличам се гола, като смъквам с удоволствие мръсните дрехи и ги хвърлям накуп на пода. Поглеждам се в огледалото. О, господи, изглеждам ужасно! Гримът ми абсолютно се е изтрил, вече почти нямам никакъв грим върху миглите. От плитката са се измъкнали още руси кичури и са прилепнали отстрани на главата като мише гнездо.

Не мога да повярвам, че съм пътувала с Андрю в колата в този вид.

Вдигам ръка и смъквам лентата от плитката, за да освободя и останалата коса, след което прекарвам пръсти през нея, за да я разпусна напълно.

Първо си измивам зъбите и напълвам устата си с ментов „Листерин". Държа го там, докато щипането престане.

Душът е като манна небесна. Стоя под него безкрайно дълго и оставям полуврялата вода да продължава да ме бие, докато не издържам повече и топлината започва да ме унася в сън, още както съм права. Измивам всичко. По два пъти. Просто защото мога и защото е минало толкова дълго време. Накрая се обръсвам, доволна да се отърва от противните косми, започнали да растат по краката ми. Най — после затварям скърцащите кранове и посягам към акуратно сгънатата бяла мотелска тоалетна кърпа върху полицата в дъното на банята.

Чувам душа да тече в стаята на Андрю до моята и се улавям, че продължавам да слушам шума. Представям си го там как се къпе, в мислите ми няма нищо сексуално или перверзно, макар че съвсем няма да е трудно да си помисля и нещо такова. Просто си мисля изобщо за него, за това какво правим и защо. Мисля си за баща му и отново ми се къса сърцето, като знам колко много страда Андрю и как се чувствам безпомощна да направя нещо за него. Накрая си налагам отново да мисля за себе си, за собствения ми живот и проблеми, които наистина нямат нищо общо с тези на Андрю.

Надявам се, че никога няма да бъда принудена да му казвам за проблемите си и за всичките неща, които ме накараха да предприема това пътуване с автобус за никъде, защото ще се почувствам много глупава и егоистична. Моите проблеми са нищо в сравнение с неговите.

Лягам в леглото с влажна коса и я сресвам с пръсти. Включвам телевизора... Изобщо не се чувствам уморена, след като спах през по — голямата част от пътя до Денвър, и шаря по каналите, като след време го оставям на един филм с Джет Ли. Но той ми е повече за фон със звука, отколкото нещо друго.