Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Тетия и родителите му са се събрали в колибата на знахаря; лицата им са мрачни и напрегнати от очакване.
Магистратът е изпратил като свой представител Ларт, който седи на столче до леглото, на което лежи Тевкър.
– Песна поръча да те осведомя, че храмът е готов. Премести роби от мините и те работиха ден и нощ, за да го завършат навреме. Свещените зали блестят като злато и очакват жертвоприношенията и благословиите ти.
Тевкър се съмнява, че Песна е прехвърлил много роби, и подозира, че изпълнението е некачествено.
– Боговете ще бъдат поласкани – отбелязва саркастично.
Ларт го хваща за ръката.
– Не ми се подигравай, нецвис. Ако можеше да ме видиш, нямаше да имаш глупостта да ме гълчиш като малко дете.
Венти пристъпва напред, за да се намеси, но Тевкър, предусетил жеста му, го спира:
– Татко, моля те, не прави нищо. Не съм в опасност. – Хваща желязната ръка на Ларт и добавя: – Страннико, нямам нужда от очи, за да те видя. Знам, че си изпълнител на наказания, мъчител и че амбицията и ядът кипят в еднаква степен в теб. Ако не искаш боговете да те прокълнат, махни ръката си от мен.
Ларт отпуска хватката си. Тевкър усеща, че пръстите на Палача са оставили синини върху кожата му. Лартуза се приближава.
– Легни, ако обичаш. – Лечителят го притиска с ръце върху леглото. – Закрий прозореца, Тетия. Ярката светлина не бива да попада върху зениците му.
Тетия затваря грубите капаци от вътрешната страна, като с мъка закрепва кукичката – дървото се е разсъхнало и вече не приляга в рамката.
Лартуза запалва свещ и я поставя до леглото.
– Тевкър, не искам да отваряш очи. Изчакай, докато ти кажа.
Тетия се промъква и застава до него. Хваща ръката на съпруга си, докато Лартуза развива превръзките. Те са залепнали от потта на лицето му и оставят бели следи върху розовата кожа. Знахарят потапя вълна в дървена паница с вода и почиства клепачите му. Подсушава лицето и произнася молитва:
– Призовавам Туран, великата богиня на любовта, здравето и плодородието, да подкрепи Тевкър в това време на нужда. Умолявам всички велики богове, известни и все още неразкрили се пред нас, да проявят доброта и любов, като позволят зрението на Тевкър да се върне. – Целува върховете на пръстите си и леко погалва веждите на гадателя. – Сега отвори очи.
Тевкър не помръдва.
– Благодаря, Лартуза. Преди да се поставя на това изпитание, имам да кажа някои неща и искам вие, които сте се събрали тук, да бъдете свидетели на думите ми. Говоря като нецвис, а не като обикновен човек. В този свят на тъмнина видях повече неща, отколкото през всичките си години в светлината.
Венти поставя ръка на рамото му.
– Внимавай, синко.
– Етрурия е в опасност. Богатствата ѝ се умножават с всеки изминал час, но я очаква голяма загуба. Съдба, която боговете са безсилни да предотвратят.
Венти се навежда и прошепва на ухото му:
– Стига толкова, Тевкър. Не трябва да говориш за такива неща пред непознати.
Тевкър вдига ръка, за да го накара да замълчи.
– Видях демон, който е вперил взор в Атманта. Божество, толкова могъщо, че пред него Аита и неговите духове се разбягват като деца.
– Стига! – Венти се обръща към Ларт. – Синът ми не е много добре. Билките на знахаря сигурно са размътили ума му.
– Умът ми е абсолютно бистър, татко.
Тевкър отваря очи. Всички се навеждат и се вглеждат в лицето му. Никой не казва нищо. Тетия разбира веднага.
Майка му също.
– Съдейки по мълчанието ви, всички разбирате, че не виждам. И никога няма да прогледна отново.
Лартуза поднася свещта към очите му. Гадателят се намръщва:
– Моля те, Лартуза, ще ме запалиш с тази свещ. Може да не я виждам, но усещам топлината ѝ.
Знахарят се дръпва назад.
Тевкър кимва:
– Така, страннико със силните ръце, предполагам, че не си дошъл само в качеството на вестоносец. Помогни ми да се изправя и ме заведи при магистрата Песна, за да му разкажа за това проклятие. Трябва да се вземат спешни мерки.
29
В НАШИ ДНИ
ВЕНЕЦИЯ
Мария Карвальо, четиридесет и две годишната жена на майора на карабинерите, си ляга с помощта на сестра си Фелиция. Когато Вито се прибира, тя вече спи. Мария има множествена склероза. Новината се бе стоварила като гръм от ясно небе една сряда сутрин преди единайсет години, когато личният лекар им даде обяснението, което преобърна съдбата им – за треперенето, за проблемите с равновесието и за замъгленото зрение.