Пророчеството Венеция

Тевкър притиска слепоочията си с пръсти и проговаря:

– В тази стая има четирима души. Двама от тях не са ми познати – седят в южния край до отворения прозорец и си шепнат. Мъжът, който ме доведе, все още стои зад мен, до вратата, несигурен каква ще е ролята му в тази сбирка. – Прави една крачка вляво, една напред, протяга ръка и се покланя. – Господарю Песна, приветствам те. Изгубих зрението си, но сега виждам много повече, отколкото преди.

Песна стиска ръката му със своите.

– Много съжалявам да науча, че слепотата ти е трайна. Поканихме много благородници за освещаването на храма и се надявахме да проведеш церемонията.

– Все още съм в състояние да изпълнявам задълженията си.

Песна се усмихва подигравателно и се обръща към приятелите си:

– Смел отговор, друже. Кажи ми, моля те, въпреки нещастието ти, още ли си убеден, че боговете искат да бъдеш наш гадател.

– Вярата ми в това е по-непоклатима отпреди – отговаря спокойно Тевкър.

Песна отново поглежда приятелите си:

– Бих искал да остана насаме с гадателя си.

Те се споглеждат, после мълчаливо излизат. Песна се приближава до Тевкър и го оглежда изпитателно.

– Жена ти е талантлива скулпторка. Каза ли ти какво направи за мен?

– Каза, че е помагала на ковача ти да изработи дарове за всяко помещение в храма и искаш аз да ги осветя.

– Дааа! – Песна развеселено си дава сметка, че скулпторката е колкото талантлива, толкова и досетлива. – Жена ти те е осведомила добре. Наистина ще ти бъда благодарен, ако осветиш тези дарове заедно с други, които държа тук, в съседната стая.

– Може ли да докосна произведенията на жена си, за да се запозная с тях?

Въпросът заинтригува Песна.

– Изпитваш ме, нецвисе. Не знам защо, но имам чувството, че си наумил нещо, което се разминава с намеренията ми.

– Може ли?

Песна понечва да откаже, но му хрумва идея. С елемент на забавление.

– Ела с мен – заповядва той. – Ще ти освободя пътя.

Тевкър му позволява да го преведе през две врати. Песна спира и обявява:

– Това е стаята с даровете. Има над двайсет ценни предмета, които лично съм поръчал и ще принеса в дар пред боговете. – Завежда гадателя по средата на стаята. – Сега си в средата. Да видим дали боговете още са благосклонни към теб.

Хваща Тевкър за раменете и леко го завърта, докато главата му се замае.

– Ако откриеш произведението на жена си, ще останеш мой нецвис и ще осветиш храма. Ако ли не, ще накарам Ларт да изпита издръжливостта ти, като те овеси на куките.

Магистратът го пуска. Тевкър се олюлява и почти изгубва равновесие.

– О, за малко да забравя – добавя Песна. – Има и друго правило: можеш да пипнеш само шест предмета. Затова избирай внимателно, млади гадателю.

Тевкър възвръща баланса си. Потиска разсейващия трепет в сърцето си. Успокоява дишането си.

Чува шума от елегантните кожени сандали на Песна на запад от себе си и се досеща, че магистратът е застанал близо до сребърните творения. Не точно до тях. Може би срещу тях, за да наблюдава по-добре търсенето. Изострените сетива на Тевкър му подсказват, че в стаята няма прозорец – несъмнено предпазна мярка срещу крадци. Единственият свеж въздух, който усеща – леко течение през отворените му сандали – идва от вратата, през която току-що влязоха.