Колекционерът на кости
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Lincoln Rhyme #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 9789543890507
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на кости». Краткое содержание книги:
По улиците броди демоничен убиец, известен като Колекционера на кости. Мъчителна смърт дебне неговите жертви.
В екип с красивата полицайка Амелия Сакс стъпка по стъпка Линкълн Райм прониква в лабиринта от улики с надеждата да предотврати поредното чудовищно престъпление. Бясната надпревара с времето се превръща в битка на два интелекта, защото Колекционера е хитър, интелигентен и… добре познава Райм!
Джефри Дивър е един от признатите майстори в криминалния жанр. Романът „Колекционерът на кости“ е екранизиран с участието на Дензъл Уошингтън и Анджелина Джоли.
Колекционера на кости се заслуша в сърцето ѝ: биеше много слабо. Този път не се преструваше. Той си сложи ръкавицата, после завлече жертвата до определеното място. Завърза отново краката и залепи ново тиксо на устата ѝ. Когато Монеле дойде на себе си, похитителят галеше тялото ѝ. Опита се да си поеме въздух и да се отдръпне. Той продължи да я гали: зад ухото, рамото, долната челюст. Нямаше много места, където да напипа костите ѝ. Беше толкова тлъста... отвращаваше го.
Но все пак, под плътта... Хвана я здраво за крака. Бръкна в джоба си и извади ножчето. Очите ѝ се разшириха от ужас. Без да се колебае, той заби острието чак до жълтеникаво-бялата кост. Жената започна да пищи през тиксото, да рита, но той я държеше здраво. „Така харесва ли ти, Хана?“ Момичето започна да хлипа и да мучи още по-силно. Наложи му се да наведе глава, за да чуе галещия ушите звук, който издаваше острието при стърженето по костта.
После хвана ръката ѝ.
Погледна Хана за момент в очите, тя ужасено разтърси глава в мълчалива молитва. Той премести погледа си на тлъстата ръка. Отново заби дълбоко ножа. Тялото ѝ се скова от болка. Нададе нов сподавен писък. Той отново наведе глава, заслуша се - като музикант - в скърцането на острието по раменната кост. Напред-назад... Едва след няколко минути си даде сметка, че момичето е припаднало.
Накрая той се откъсна от това блажено занимание и се върна при колата. Остави уликите. Взе метлата от багажника и внимателно измете следите си. Изкара колата по рампата, спря, без да гаси мотора, слезе за последен път и внимателно замете следите от гумите.
Изправи се и погледа към тунела. Към мястото, където я бе оставил. Внезапно по устните на Колекционера на кости заигра демонична усмивка. Първият от гостите вече се бе показал. Десет чифта мънички червени очички, двадесет, тридесет... Гледаха любопитно разкървавената плът на Хана... а може би гладно? А може би само си въобразяваше?
12.
- Мел, заеми се с дрехите на Колфакс. Амелия, би ли му помогнала?
Сакс кимна с престорена услужливост. Райм си даде сметка, че това още повече го вбесява.
По нареждане на техника тя си сложи гумени ръкавици, внимателно разгъна дрехите и прокара по тях четка от конски косми над голям чист лист хартия. Върху листа нападаха малки частички. Купър ги вдигна с помощта на леплива лента и ги постави на микроскопа.
- Няма много неща - обяви той. - Парата е заличила по-голямата част от следите. Виждам малко почва. Не е достатъчно за плътностен градиент. Чакай... Чудесно. Има две нишки. Погледни ги само...
„Как да ги погледна, като не мога да стана?“ - помисли си ядосано Райм.
- Тъмносини, полиакриламид и вълна, доколкото виждам. Не са достатъчно груби, за да са от килим. Значи са от дреха.
- В тази жега надали ще носи дебели чорапи или пуловер. Сигурно са от маска за ски.
- И аз така смятам.
- Значи - започна да размишлява Райм, - сериозно е решил да ни даде шанс да спасим жертвите. Ако беше твърдо решен да ги убива, нямаше да има значение дали ще му видят лицето, или не.
- Освен това явно мръсникът смята да се измъкне - добави Селито. - Със сигурност не е решил да се самоубива. Така ще си спечели позиции за преговори, ако държи заложници, когато го хванем.
- Ама че оптимизъм, Лон.
На вратата се позвъни. Том отвори и след малко в стаята влезе Джим Полинг, разрошен и омърлушен. Нямаше как да изглежда по друг начин, след като допреди малко бе разпъван между пресконференции, кабинета на кмета и главното управление на полицията.
- Тежко ѝ на рибата - пошегува се Селито.
После обясни на Райм:
- Джими е истински рибар. Сам си лови стръвта, ходи за риба сам. Аз съм по шумните компании и изкуствените мухи.
- Първо ще хванем този мръсник, а после ще мислим за рибата - отвърна Полинг, като си наливаше кафе от каната, оставена от Том на прозореца.
Погледна навън и примигна от изненада: две едри птици го гледаха любопитно. Обърна се към Райм и му обясни, че заради убийствата се е наложило да отложи едно ходене за риба във Вермънт. Райм никога не се беше занимавал с риболов - никога не бе имал време, нито желание за някакви хобита, - но сега искрено завиждаше на Полинг. Представи си спокойствието на водата. Риболовът е чудесно занимание за самотници. Спортовете за инвалиди са винаги свързани с някаква надпревара. С желание да докажеш нещо на света... и на себе си. Баскетбол с инвалидни колички, тенис, бягане. Райм реши, че ако се заеме с някой спорт, той ще е риболовът. Въпреки че да хвърляш въдица с един-единствен пръст, вероятно надхвърля възможностите на съвременната техника.