Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
— Знам, че повечето миди са на Златни пясъци, а не в морето — отвърнах. Той кимна.
— Аз съм истинският крал на Северното Черноморие. Има, разбира се, и други играчи, но те са дребосъци — реша ли, за една нощ ще ги разкарам от улицата. Тази хегемония продължава вече три години. Мислиш ли, че този Радан е нает от някой, лаком за бизнеса ми?
— Възможно е действията му да облагодетелстват нечий конкурентен интерес — отвърнах аз предпазливо.
— Баща ми, да отложим сватбата — извика младият Костов. — Не искам да застана пред олтара и да чакам някой да ми пръсне главата!
— Замълчи! — отсече Костов-баща. — Сватба ще има. Утре.
Ирина го погледна и му се усмихна топло. Годеникът ѝ се изправи и закрачи нервно из стаята. Баща му го изгледа изпод вежди и продължи:
— Който и да си мисли, че може да се бъзика с мен, греши. Имам силата да смачкам всеки червей, дори да е изпълзял от Истанбул.
— Истанбул? Да не са турците? — намеси се отново Христо Костов.
— Не, сине, не са турците, те са мои приятели! — извика баща му, изпускайки си нервите. — Но може да е някой, дето иска да си мислим, че са турците! Седни си на задника и ме остави да го измисля!
— Моля ви… Василе! — Ирина стана от мястото си, застана зад бъдещия си тъст и сложи длани на раменете му. Очите ѝ се насочиха към Христо, който беше застинал на едно място. Сякаш само с поглед, тя го накара да се върне на дивана. Кралят изсумтя одобрително и потупа нежно ръката на снаха си.
— Е, момко, как ще го направят? Казваш, че си бил един от тях и познаваш методите им?
— Имам известна представа — отвърнах аз и се почесах по брадата. — Мисля, че ще е на ритуала, пред всички. Ще внедрят свои хора сред персонала, сред гостите и ще ударят изведнъж. Искат да е показно, значи ще е човек с нож, близо до младоженците.
— А защо не снайперист? — попита непознатият, който досега беше мълчал.
— Всеки може да наеме снайперист. Яред Радан е по-изтънчен, по-брутален. Важно е не просто да убие, а как ще убие. Ще го направят на сватбата, в триумфалния за вас момент, пред очите на цялото общество. Грубо и кърваво.
— Разбирам логиката ти — кимна Костов-баща.
— Ако сега някак си се скриете, ще ви издебнат утре — продължих аз. — Няма да се откажат.
— Майната им! — извика Мидения крал и удари с юмрук по масичката пред себе си. Чинийките и чашките подскочиха, една се преобърна и се разля на паркета. — Ще събера 200 охранители, ще ги чакам да дойдат и ще ги изтребя до крак!
Ирина се наведе по-ниско над него и стисна силно раменете му.
— Успокой се, Василе, ще се справим! — промълви тя. — Всичко ще бъде наред и аз ще заживея щастливо под покрива ти!
— А мама? — попита изведнъж Христо.
Костов-баща изсумтя пренебрежително и натисна ядно остатъка от цигарата в дъното на пепелника.
— Майка ти не пожела да дойде на сватбата ти! Да си стои в Италия! Нея едва ли я грози опасност.
— Да разбирам, че госпожа Костова отсъства? — попитах аз.
— Не е твоя работа! — отряза ме Костов-баща.
— Василе! — Гласът на Ирина беше благ и умолителен. Тя се обърна към мен. — С майката на Христо не си допаднахме още от първата ни среща. Ще оставя времето да изглади различията между нас.
Непознатият извади пакет марлборо и запали. Гледаше ме с присвити очи през цялото време и отново ме заговори:
— Казваш, че си бил там, в квартирата му.
— Да.
— Василе, сватба ще имаш — каза той на Костов-старши и стана. — Аз си тръгвам. Ще ти се обадя по-късно. Длъжник си ми.
— Благодаря ти, Мироне — отговори Мидения крал и се изправи да изпрати госта си. Двамата напуснаха салона и останахме само аз, Ирина и Христо. И девет гарда.
— Кой е господинът? — позаинтересувах се аз.
— Чичо Мирон, приятел на баща ми още от казармата — каза ми Христо. — Иначе — ГДБОП.
— И какво ги прави толкова близки до днес?
— Знаеш как е — рече Христо и вдигна рамене. — Ти на мен, аз на теб.
Към обяд имах нова среща с „чичо Мирон“. Заведе ме на ресторант и се заинтересува живо не само от Яред, но и от мен. Казах му, че съм наемник на свободна практика и в момента издирвам момиче, избягало от дома си.
— Предполагам, че ако сега се разровя за теб, няма да открия връзка с този Радан, нали? — попита той, докато разкъсваше ципурата си.
— Никаква, вярвай ми.
— И се появяваш така изведнъж, за да предупредиш семейството за грозящата ги опасност?
— Съвсем не — отвърнах му аз и отпих от бирата си. — Срещнах бивш колега и от него научих, че Радан е във Варна. Дойдох да го открия и да се помиря с него. Условието беше да участвам в следващия му удар. Когато обаче разбрах, че сред целите е Ирина, не се и поколебах. Познаваме се от деца и няма да позволя да ѝ се случи нещо лошо.