Трубадур

В десет без пет бях на прага на Ирина. Посрещна ме един от охранителите, които бях видял по-рано. Не се опита да ме претърси, а направо ме въведе в дома на шефа си.

Домакините ме чакаха в просторен хол. Бяха насядали на огромни бели кожени дивани, а около тях стърчаха още десетина души. Веднага разпознах Васил Костов, наричан още Мидения цар. Той беше едър, с огромни рамене и бицепси, но и поизпъкнал корем. Посивялата му коса бе подстригана съвсем късо и се губеше в тъмния загар на кожата му. Очите му ме посрещнаха с неодобрение. Когато му подадох ръка, той едва не я смачка в лапата си. Поне устоях да не направя гримаса от болка.

Ирина пое десницата ми галантно и при здрависването погали опакото на дланта ми с лявата си ръка. На лицето ѝ се появи топла усмивка, която не изчезна оттам цял преди обед. Тази сутрин носеше сива пола до коляното и бяла риза с почти неприлично разтворено деколте. Аз бих закопчал поне едно копче по-нагоре.

Последен ме поздрави Христо Костов — погледът му блуждаеше и ъгълчетата на устата му висяха умърлушени. Личеше му, че го бяха вдигнали по-рано, отколкото бе очаквал. Долната половина на лицето му бе засенчена от вчерашна брада.

На диваните седеше още един мъж, който не ми бе представен. Той беше нисък, широкоплещест и около шестдесетгодишен. Очите му се криеха в тъмни сенки, които се появяваха след редовни запои и недоспиване. Лицето му беше гладко избръснато и отпуснато, а бузите му преминаваха в шия без никаква извивка. На стъклената маса пред него бе поставен пепелник, в който видях смачкани три фаса. Чакаха ме от поне петнадесет минути.

Първа заговори Ирина:

— Вече запознах близките ми със ситуацията — рече тя. — Утрешният опит за покушение над фамилия Костови.

Аз понечих да я поправя, но тя ми хвърли недвусмислен поглед над все така топлата си усмивка.

— Тези хора трябва да са луди — подхвърли Христо Костов. — Баща ми е на „ти“ с големите във Варна. Никой не може с пръст да го пипне.

— Радан и убийците му са професионалисти — казах аз. — Работил съм с тях. Ако им бъде наредено, ще убият дори президента на САЩ насред Белия дом. Те не са просто групировка; не се занимават с друг бизнес, нямат интереси, не ще ги срещнете из клубовете или на Рапонги. Единственият им занаят е да убиват и са го усвоили до съвършенство.

Костов-баща ме изгледа замислено. Държеше табакера от сребрист метал, вероятно — от сребро — и тъкмо си вадеше цигара. Измежду пръстите му се появи запалка и с едно щракване краят на цигарата му бе обгърнат от изпепеляващата ласка на огънчето. Мидения крал вдиша и върхът на цигарата се нажежи до червено, като драконова паст, готова да блъвне смъртоносни пламъци. Миг след това чудото на възпламеняването свърши — огънчето се стопи, а за яркочервения зной напомняха само дребни точици сред сивата пепел. Към тавана на стаята се издигна струйка прозрачен дим. Костов издиша и облакът се пръсна около лицето му, бързо отправяйки се нагоре в по-ефирна форма.

— Младежо, ти наясно ли си с другия ми бизнес? — попита ме той директно. Ирина запази спокойствие, но Костов-син едва ли не подскочи от мястото си.